Една каша от млади хора, гъсти мъгли, древно метро, готини унгарки, антикомунистически революции, розови самолети, танцуващи стюардеси и други буламачи, подкрепени със снимки...

Летище София, 20 октомври, аз и още 14 души се качваме на розовия Airbus на Wizz Air и приключението започва. Като за начало не беше нищо особено. Излитане по график, танца на стюардесите, както веднага нарекох инструктажа за безопасност, пристигане по график - всичко на всичко един час. В Унгария на летището ни посрещна местния ни гид, който след цялото нещо ще му трябват няколко дни, за да се възстанови напълно.

Настанихме се набързо в хотела/общежитие и въобще не чакахме, а още от първия ден щурмувахме града. Налюбувахме се на нощна Будапеща отблизо, а също и от един от хълмовете на Буда. Наистина красиво, много ефектно осветление на по-интересните сгради. 









Сградата на парламента, за мен най-красивата в целия град, беше осветена в цветовете на националния им флаг, вероятно в чест на 50-годишния юбилей от революцията през 1956 срещу СССР. Навсякъде се веят знамена, абсолютно навсякъде. Не знам дали са националисти, но показват по-високо чувство за национално достойнство и принадлежност отколкото в България.



На следващия ден направихме и дневна разходка. Ползвахме изключително и само градския транспорт, което много ми допадна, защото така на практика усетих по-отблизо унгарците. Изводи: същите сбръчкани, притеснени и потиснати от труд хора, каквито и в България. Младите - все така оптимистично настроени и с поглед в бъдещето - както и в България. Може да е малко по-лъскавко, колите им малко по-нови като цяло и за някои неща да е по-добре помислено, но не смятам, че живеят по-добре от нас. Средната заплата е 1000 лв., но и средно цените им бяха с 40-50% по-високи.

Не знам защо, но просяците и спящите по земята бездомници ми направиха по-голямо впечатление от тези у нас, докато сменяхме едно метро с друго, с трамвай или автобус. Между интересните неща, които посетихме бяха най-дългия трамвай в света, най-натоварената трамвайна линия в света, най-старото електрифицирано метро в света (много добре запазена автентичната атмосфера) и още някои подобни неща, които вече забравих. Имаше доста интересни сгради, от архитектурна гледна точка, някои улици бяха направо приятни за окото, но повечето бяха някак студени. Сигурно заради камъка. Друго си е да се разходиш сред дървените двукатни къщи в Стария Пловдив - една топла и гостоприемна атмосфера те обгръща, за разлика от студените и донякъде надменни и величествени постройки в Будапеща.

Разбира се, и двата вида си имат своята красота.



Изключително ми хареса площада на героите им. Просто бяха на мястото си. Изпипани. Точно каквито трябва да са. Трябва да направим един в София, но нека героите да не се определят от "Великите БГ", моля.

В Тропикариума, както го наричат, можехме да останем и цял ден, в съзерцаине на акулите и другите морски обитатели, които се разхождаха около нас. Единствено ми стана жал за акулите, горките, едва размахваха лениво опашки и прекосяваха целия басейн. Мисля, че им беше тясно.



В неделя успяхме дори да гласуваме за президент. Изборната комисия беше в Българския културен център в Будапеща. Добре поддържана сграда, с прикрепен хотел и ресторант на гърба, а отсреща се намира и българската църква в града - всичко построено с доброволни дарения, при това без да възникват караници и пр. разцепления. Можело значи...

Интересното започна с юбилея от революцията. Полетът ни беше преместен с 12 часа за 5 часа сутринта заради делегациите от 56 държавни глави, които явно са с много големи задници и заемат цялото летище, та ние не можем да летим, заради тях. Както и да е, трябва да измислим какво да правим, докато чакаме високопоставените задници да излетят.

Какво какво... хайде в центъра, отново на разходка, и да видим демонстрациите. Целият център и около по-важните сгради беше опасан с полицейски барикади и кордони. Демонстрантите бяха почнали да се събират. Слязохме в метрото и излязохме от центъра. Само 30-ина минути след това на същата станция са летяли гранати със сълзотворен газ...

По новините слушахме за ранени при сблъсъци с полицията и се чудехме докъде ли може да стигне всичко. А около нас повечето будапещенци изглежда въобще не ги вълнуваше ставащото в центъра на града.

Вечерта се придвижихме до летището с метрото, което пропускаше няколко спирки в центъра, заради демонстрациите, настанихме се там и се приготвихме за дълго чакане. Някак си убихме часовете, оставащи до полета ни, минахме регистрацията, паспортната проверка и в 5 часа сутринта местно време излетяхме за София.

Тъкмо когато вече пресмятахме, че трябва да сме стигнали, по говорителите ни информираха, че има мъгла както на летище София, така и на летище Пловдив, и тя не ни позволява да кацнем... Върнахме се обратно в Будапеща! Там изкарахме нови мъчителни 8-9 часа в зона "Транзит", докато се уреди да летим за София около 15 часа. От Wizz Air в общи линии се погрижиха за нас - за първото закъснения имахме право на добра сума обезщетение, а за следващите забавяния ни раздаваха купончета за по 4 евро, с който можехме да си купим по един сандвич на летището. Е, тотално изтрещяхме от толкова висене и търкаляне по седалките, но пък без тази тръпка... нямаше да е същото :-)))

Не ме бива в предаването на емоциите, затова сега ще оставя снимките да говорят. Отдолу следват линкове към три от четирите албума от пътуването. Снимки от тях съм пуснал и в публикацията. За следващото изглежда ще трябва да си купя по-голяма SD карта, тъй като текущата 128mb-това този път се оказа тотално недостатъчна. Тук можете да намерите изгодни самолетни билети София - Будапеща.

Будапеща през деня
Будапеща през нощта (без статив, забравих си го и не са особено добри)
Тропикариум - Будапеща

Здравей!Хареса ми описанието ти за Будапеща.Разходката с корабче,която аз направих допълни впечатленията ми от града.Само година преди това бях в Прага.Будапеща за мен е една стара,солидна дама,с много запазена красота и стил,а Прага една весела внучка.Фотографиите ми харесаха.

Добре дошли на БГ земя! Въпреки перипетите "за финал" очевидно ви е било доста забавно. :)))
Снимките са страхотни! Благодаря ти!

http://estrella.blog.bg/viewpost.php?id=20485
http://www.dnes.bg/article.php?id=29014

http://www.dnes.bg/article.php?id=29120
http://estrella.blog.bg/viewpost.php?id=20598
http://estrella.blog.bg/viewpost.php?id=20672

http://www.dnes.bg/article.php?id=29217