или "Най-после свърши!".

Наложи ми се в средата на месец септември да си търся квартира в София. Първия шок беше с цените: 300лв. се оказа едва ли не долната граница за едностаен, обзаведен (със стари мебели) апартамент в кварталите, които ме интересуваха. След около 15-ина дни следене непрекъснато на imot.bg направих 2-3 огледа, без положителен резултат.

На третия вече определено харесах жилището, макар и на последен етаж, но пък хазяите явно нещо не ме бяха одобрили, въпреки, че отговарях на всякакви техни изисквания (или поне така си мислех). А апартамента не беше лош, с изглед към Витоша, горе-долу там, където го исках, с доста повече места за паркиране, отколкото пред стария...

Оказа се, че не съм изглеждал платежоспособен... WTF??? Последва още един разговор с брокерката, която явно накрая беше убедила хазаите, че съм най-добрия от тези, които са проявили интерес към апартамента, та в крайна сметка подписахме договора.

Мислех си, че най-трудната част е минала, но не би. Последва кошмарно преместване, във възможно най-дъждовните дни за последния месец. Толкова хамалска работа скоро не ми се беше струпвала. Установих, че КПД-то на един човек е много ниско, когато освен, че трябва да крепи товарите, трябва и да си отваря и затваря врати, да отключва и заключва коли... ужас. Навъртял съм сигурно 3 км. само стълби за два дни :-)

С нета нещата също не минаха гладко, но след приличен на брой телефонни разговори и разходки до офиса на доставчика вече съм онлайн и се надявам да има скоро още интересни събития, които да отразя със снимки, тъй като писането, особено когато времето навън е толкова потискащо, определено не ми се получава.

А за цените и заплатите не ми се говори... изобщо... :-(

Поздрави