Това е продължение на приключението, което започна с поход от Бов до водопада Скакля и Елисейна. От Елисейна се качихме на автобус, с който взехме разстоянието от 16-17 километра до Осеновлаг. Там се настанихме набързо в чифлик Ненкови, който е горе-долу единственото място в селото, където може да се спи и да се яде (клик на снимка за пълен размер).



Самото село е много малко и доста разпиляно. Глобул има обхват само за спешни обаждания, Мтел имаше. Няма никакви забележителни неща, с изключение на самия чифлик, който е нещо като малка зоологическа градина с щрауси, бобри, кози, пауни, сърни и други пернати и бозайници. Самият чифлик е много нов, според уикипедия от 2005-та година, в стаите мебелировката и всичко е новичко. Отвън и отвътре са се постарали хората да го направят приятно за окото и в достоверна възрожденска атмосфера.

За съжаление с това се изчерпват плюсовете, които не можаха по никакъв начин да компенсират минусите. Вярно е, че отивам на планина на забутано място, но като си плащаш едни хубави пари, очакваш и хубава услуга насреща. Вместо това кухнята беше като цяло зле, с изключение на пържените картофи, пих бира от чаша за вода в механа, в която праха май не е бърсан от построяването й.

На всичко това можеш да махнеш с ръка, като е за два дни, но когато след изморителен ден се опиташ да поспиш и вместо това в 12 часа през нощта в механата бумти музика с такава сила, че прозорците на стаята жужат и усещаш баса през пода... Аз бях капнал и по принцип бързо заспивам, така че успях да се туширам преди, както разбрах на сутринта, да се разрази истинския купон. Към 2-3 часа през нощта музиката е била увеличена още повече, чак чашите звънели и, разбира се, е бил направен скандал. След който вместо музиката да спре, е намалена до предишните нива...

В 5 часа сутринта обаче дори моя гробовен сън беше нарушен от бълбукането на топлата вода в тръбите на парното. Беше ужасно силно, слава богу след завъртането на крановете спря, макар че се долавяше слабо бълбукането от съседните стаи. След цялото това преживяване не знам какво друго да кажа, освен "българска му работа" - правено-недоправено, мислено-недомислено.

Спирам дотук с чифлика и започвам с походите и снимките :-)

На първия ден още като се настанихме направихме кратка разходка, час и половина - два, нагоре по реката. Мястото е красиво и приятно. Мернахме една катеричка, която благодарение на страхотното 23х оптично увеличение успях да заснема доста добре:







Все още не предполагах, но това нямаше да е единствената ми интересна среща с животинския свят тези дни. Междувременно се лобювахме на интересната смесена широколистно-иглолистна гора в която насред група борчета можеше да се видят цветовете на череша.



На горната снимка се вижда връх Козница - целта ни през следващия ден.



Някои места бяха вдъхновение за дзен градина:



Рано на следващия ден, вече информирани откъде горе-долу е пътят за върха, нарамихме раниците и поехме нагоре. Времето беше чудесно, почти не се виждаха облаци на небето и се очертаваше да е така и през деня.



Хванахме една козя пътека, водеща наляво и нагоре от селото. Имаше поляни с трева зелена "като на снимка" и много хубави цветя.



След близо час изтощително катерене по доста отвесни склонове и двукратно пресичане на един коларски път се отказахме от упоритостта си и хванахме пътя, който по полегато и катереше и извивавше по планината.





Това е изглед към върха от едни от най-тучните ливади, на които съм попадал. Да ти се прииска да си попасеш :-D Падат се някъде на средата на пътя към Козница.







Пътят, както се оказа, обикаля почти изцяло върха, преди да се качи нагоре. Наистина мечта за мен, тъй като през цялото време имаше страхотни гледки и все към различен край на Балкана.





Някъде по това време взехме да усещаме, че въпреки, че е май месец, има вероятност да хванем здрав тен. Зарадвахме се и едновременно съжалихме, че не се сбъдна прогнозата за облачно време и продължихме да драпаме, когато стигнахме до един табун коне.







Дали защото по принцип като пасат без надзор конете се държат различно или заради наличието на малки кончета в табуна, почти веднага водачът му се отдели и дойде да ни гони. Просто върви срещу теб и дава да разбереш, че няма спре.





Беше наистина много настоятелен и ни върна 20-30 метра назад, преди да ни остави и да си запасе отново. Сигурен съм, че ни държеше под око.





Нямахме никакво намерение да се срещаме с копитата на какъвто и да е кон, така че се принудихме леко да заобиколим.



По пътя към върха продължава да е много красиво и с голям изглед. Направи ни впечатление огромния брой мравуняци.









Най-накрая стигнахме връх Козница (1632м.). С почивките и всичко бяхме се изкачили от Осеновлаг за малко около 3 часа. Разстоянието според Google Earth е грубо 8 км., а денивелацията - почти 800 метра.





Гледката беше страхотна :-)





Най-изненадващо се натъхнахме на колония калинки. Дали са се събрали само заради размножителния период или по принцип така живеят, не съм проверявал, но за първи път виждах подобно нещо:











Горе на самия връх има само една постройка с телекомуникационна кула. Глобул най-накрая имаше пълен обхват (на 10 метра от кулата :-D).



Отидохме да снимаме скалите, които са толкова характерни за върха като се гледа отдолу. Сипеите и чукарите са почти непристъпни от този край на връх Козница.







Изглед към Осеновлаг:









Чифлик Ненкови - оптичното увеличение и стабилизатора отново правят чудеса :-)



Къщичките нагоре по реката:



Витоша:



На връщане решихме да скосим пътя като слезем от страната на кулата. На отиване мислехме да се качим оттам, но в крайна сметка предпочетохме пътя, и добре, че го направихме - гледките бяха незаменими. За 30 минути бяхме долу до зелените морави, които са на 1320 метра, т.е. почти бяхме преполовили слизането.



Последен поглед към скалите на Козница:



Слизането оттук нататък беше по обратния път, само че държахме по пътя този път. Стигнахме долу за час и половина общо.







Вечерта отделих малко време да се поупражнявам в снимки на животни. Тук виждаме два блатни бобъра:





Дай цунка :-D



Бууу







Трябва да се сещам да ползвам burst-fire функцията на апарата ми, сигурно ще имам по-хубави кадри...





Ето ги и щраусите:











На връщане решихме да направим пешеходен преход от Осеновлаг то Елисейна и оттам с влака да се върнем. Пътьом спряхме да хапнем и да отдъхнем в манастира Седемте престола. Много приятно местенце, манастира е хубав, а църквата - малка и странна. На връщане не стигнахме до Елисейна, а се отбихме от Габровница към селцето с китното име Пролет, където има едноименна жп спирка. Снимките отдолу са от манастира:

























Толкоз за този преход, надявам се снимковия разказ да ви е харесал.

Вече мисля къде да е следващия... Преди доста време бях на Мусала и на Вихрен, не е зле да опресня, но още не съм решил. Ако имате предложения за хубави места с повечко ходене, ще съм ви благодарен :-)

Всички снимки от Осеновлаг, връх Козница и манастира Седемте престола.

и околната трева в радиус 10-ина метра.

Страхотно убежище на калинки си открил, а снимките на конете са много хубави. Коня е най-елегантното животно за снимка. Чудесен постинг!

tova s kalinkite i prelestnite mesta e chudo!
Hvanal si edno mnogo izvito moje bi ot vetrovete durvo koeto ne znam kakvo e - no e mnogo krasivo.
Manastira mi e poznat - za nego malko hora znaqt che otzad zad curkvata se namira groba na Zmei Gorqnin - Svetlozar Dimitrov - pisatel koito sam si e izbral i nadpisal stiha na plochata ot cherven kamuk kakvito ima tam.

и аз не знам какво е като вид, но иначе половината му коренище се вижда, изглежда поради това, че под него минава път и вероятно от последващо влияние на ветровете. Пътят е този, който води до старата мина, където са работили италианци преди много години. Само погледнахме шахтата отвън и не посмяхме да влезем. Нито имахме фенери, нито искахме да рискуваме срещи с гадини и животни.

Дървото е секвоя, засадена през 60-те години на миналия век...

Чудесни фото мигове си имал! :) Поздрави!

много яки снимки на калинки! :)

а за чифлика и аз бях там, но понеже не съм голям гастроном хрупах салати и картофи и ми беше екстра. гаджето ми яде някакви мъртви животни под формата на шишчета и кюфтета и каза, че били супер.

животните от чифлика ме караха да цвиля от щастие, понеже много си падам по всякакви твари. ламата беше леко асоциална и не искаше да я снимам, но пък лопаратите направо се размазаха от бутане пред обектива, искаха много да се галят и аз бях направо =P~ и разните видове кози, муфлони и т.н. също бяха леле-ай-ай. чухме, че един от щраусите танцувал като се съберяла повече публика, но ние бяхме сами пред оградата му у явно тои реши да не се хаби само за нас... обаче как позира и си клати шията направо ме разби :) изобщо - кеф!

за шума май просто си изтеглил късата клечка, понеже ние като бяхме там всичко беше много много спокойно и тихо. но и ние не пренощувахме.

мен супер ме изкефи там, понеже очаквахме само няколко щрауса, а то колко много повече се оказа :))

И снимките и мястото са страхотни!
Екотуризъм в истинския смисъл на думата!

И като голям любител на калинките (както е видно), а и съм виждала и снимала също такова голямо количество калинки, на Белоградчишките скали, реших да споделя какво научих за това "явление" :) Това е просто подготовката на тези симпатични бръмбарчета за зимния им сън. Събират се на колонии благодарение на отделяните от тях феромони. Избират места, които са сухи и на завет, с две думи много подходящи за зимуване на спокойствие.