За втори път правим подобна екскурзия, предния беше миналата година и беше по-кратка (линк). Този път тръгнахме рано сутринта, добре екипирани (даже твърде добре с дебелите дрехи, като се има предвид страхотното време). Стартирахме от отбивката след Високата пещ (малко след изхода на Асеновград) и оттам право нагоре към х. Момина сълза. Хижата е изоставена и се руши, заедно с прилежащия й параклис. Все още по хлад се изкатерихме до Гонда вода, където направихме кратка почивка и зареждане с вода.

(клик по снимките за по-голям формат в snimka.bg)





Продължихме нагоре, подминахме хижа Безово и хванахме добре познатия ни стръмен път към връх Безово. Не след дълго бяхме горе. За съжаление е доста залесен, така че от самия връх не се откриват гледки. Кратка пауза и тук, след това тръгнахме надолу без идея точно къде отивахме. Знаехме, че има поляни нагоре, гледах ги в Google Earth, но като цяло не бяхме проучили маршрута догоре.

Стигнахме обаче до една страхотна скала, може би това е Червените скали, а може и да бъркаме, но гледката си струваше.



На долната снимка се виждат, макар и не съвсем ясно, покривите на Бачковския манастир.




След пауза за обяд и слънчеви бани (в резултат на които мога да лъжа, че вече съм ходил на море :-)) потеглихме обратно. Сменихме в последните 1-2 км. пътеката и се оказахме слизащи точно срещу Асенова крепост (долната снимка).





И така, уморени, но доволни се прибрахме. Обичам такива дълги екскурзии, в които успяваш да забравиш всякакви земни (градски) грижи и да се любуваш на природата.  Прехода го изчислихме на 23-24 км. общо, като го взехме за 10 часа с почивките (ок. час и нещо). Генералната репетиция за рилските езера тази година е направена, очаквайте следващо включване :-)

P.S. Целият албум снимки от Безово в snimka.bg

Чудесен преход, не бъркаш -точно сте се озовали на Червената скала.Снимките са страхотни, браво!Дана