Тъй като доскоро валя а следващите дни пак го дават дъжд, направих един сутрешен преход на Витоша днес. Използвах момента и да тествам новите ми Vibram FiveFingers на терен различен от Софийските улици и паркове.

7 и 50 стартирах от Княжево, бърз преход до Белята вода, където спрях за зареждане на бутилките и за смяна на обувките от стандартните на FiveFingers. Отне ми около 5 минути. С петопръстите ръкавички за крака преживяването беше друго. Подметката е тънка дотам, че усещането е все едно си бос. На практика получаваш още две сетива на краката, няма по-добро сравнение за мене. Краката се натоварват леко по-различно и трябваше да внимавам повече за камъните по пътеката, но въпреки това не усетих голяма разлика като цяло в натоварването до горе.

С леко юркане, но не кой знае колко, стигнах Златните мостове за 1 час и 25 минути, без да броя почивката за смяна на обувките. Това е само 10 минути по-бавно от рекорда ми до момента, т.е. нагоре никакви проблеми. От Златните до Момина скала - малко под 20 минути, т.е. отново в норма. Точно накрая успях да цопна на едно място във вода, защото пътеките още не са съвсем сухи от последните дъждове, но въпреки първоначалното мокро усещане на крака, като ги събух горе практически чорапите и краката ми бяха сухи.

Краката ми получават заслужена почивка :-)







Не видях никого след 1/3 от пътя, вероятно заради ранния час и никой не мина докато си почивах. Потеглих надолу, като реших да опитам да остана с вибрамките до долу, тъй като се чувствах добре, а и исках да проверя колко може да се разчита на тях при наклонени терени.

Слизах както обикновено по стръмната пътека покрай Телевизионната кула на Копитото. След като пресякох асфалтовия път към Копитото започна интересната част. Не малко пъти нацелвах остри камъни и буквално си охках - повече от изненада, отколкото от силата на болката, но все пак... Пътеката надолу е доста камениста и за мен, не свикнал на босо ходене по камъни си беше сериозно изпитание. С всяка следваща крачка и всеки следващ камък болката се увеличаваше. На места забавих доста темпото, просто защото ми трябваше време да подбирам къде да стъпя. Вижда се ясно и на графиките по-долу, едната е от малко по-стар преход, втората е от текущия. 1 час ми е най-доброто време, с FiveFingers за първи преход - 1 час и 15 минути.

Въпреки това като добро захващане и чувство за баланс по време на стръмните моменти останах много доволен. На 2-3 места минах по по-стръмни и по-къси пътеки, които преди избягвах заради опасността от подхлъзване на изронения терен и камъчетата.





Изкарах с тях до долу, въпреки болките в ходилата. Надявам се като походя още с тях да позаякнат и камъните да не са чак такъв проблем.

Страхотна обувка.