Върнах се преди 20 дни, а едва сега намирам време да седна да напиша нещо за пътуването ми до Канада и по-точно за престоя ми в Отава (основно) и посещенията ми на Монреал, Торонто и Ниагара. Дните ми бяха пълни с различни впечатления, ще се опитам да споделя част от тях тук, с помощта на верния ми фотоапарат, разбира се :-)

Пътят през Париж до Монреал - 12 часа и половина от първото излитане и часовете без сън не ми се видяха толкова тежки, колкото очаквах. Air France се представиха на ниво, гледах и готино филмче, едва от 20 дни по кината на персоналния ми екран.

Успях да зърна, не от толкова високо, Айфеловата кула и Триумфалната арка. На тревните площи на летището ни посрещна едно зайче - как издържа на непрекъснатия шум от самолетите не знам.

През целия ми престой бях отседнал при близки роднини в Отава, столицата. Поради тази причина повечето ми впечатления са от този град, но в голяма степен са валидни и за останалата част от Квебек и Онтарио.

Няколко неща веднага се набиват на очи - всичко е широко, подредено, подстригано, сресано и чисто. Няма къде да ти се спре погледа. Дори един билборд няма за разтуха, включително по магистралата. Никъде, освен на една улица в Ниагара не видях крещящи реклами и цветове, всичко е едно такова семпло и почти скучно. Предполагам е излишно да споменавам, че инфраструктурата е в почти отлично състояние.

Много зеленина има, навсякъде в Отава и всичко се поддържа. В Торонто и Монреал също, но по-малко.

Интересно е, че стълбовете за електрическите кабели са дървени почти навсякъде (с изключение на "магистралните"). На места може да видиш един стълб с опънати 10-15 опорни стоманени въжета до земята. Не знам защо ги предпочитат пред бетонните.

Голям шок бяха клоновете на банките - все едно магазин в България преди 20 години, така изглеждат отвън някои. Също така се оказа, че е забранена продажбата на алкохол, с изключение на специализирани магазини, които са държавни.

За мой късмет на 3 мин. от къщата имаше обществени тенис кортове, баскеболно игрище и игрище за плажен волейбол. В комплект с прожектори за желаещите да спортуват през нощта!

Климата ми идваше малко в повече на моменти - 35 градуса и 70% влажност - рецепта за обилно потене :-) Някои дни след половин час баскетбол все едно бях излязъл от душа.

Животните са нещо, което прави впечатление. В градината ни живееше някакво зайче, а един ден видях сърна на 200-250 метра от мен, явно беше излязла от гората да попасе. Пълно е с бобри (щъкат си по канадските ливади, никой не ги закача) и катерици. Имат и едни мини-катерички. Котки и кучета по улиците обаче няма :-) Няколко километра на север жителите на национален парк Гатино редовно са навестявани от мечки през зимата. Има и еноти и скунскове (гадно е както си караш и изведнъж цялата кола да се изпълни с миризмата...).

Хората ми харесаха като цяло. Ако възникне някакъв проблем (например при разминаване по улицата) веднага изстрелват "Sorry", дори когато не са виновни за нищо. В България не мисля, че автобус от градския транспорт би ме чакал 30 секунди да дотичам и да се кача. Навсякъде служителите бяха много учтиви и услужливи.

Доброволния труд там е нещо масово. Едва ли има хора, които да не са вършили поне по няколко дейности на доброволни начала. Така и не я разбрах съвсем тази култура.

Шофьорите са изключително дисциплинирани, с малки изключения. Сигурно се дължи на солените глоби и камерите. Колоездачите имата на разположение десетки километри вело-алеи, истински.

Очаквах да имам сериозни проблеми с храната, но нямах. Дори бих казал, че част от плодовете и зеленчуците бяха по-хубави от тези, които мога да намера в София на пазара, останалите - същите. Също така се бях приготвил за големи порции и огромни сандвичи по заведения и ресторанти - но не би. Единствено се озорих като в киното ми подадоха един литър кола и един огромен пакет пуканки, който едвам изядох до финала на филма.

Сигурно още доста неща мога да се сетя, но по-добре да почна по снимките, че ще стане километричен този постинг. Това долу е средно голяма улица в жилищен квартал.



Улица с къщи в средно скъп квартал, по обяд в работен ден:



Всички имат гараж, но обикновено колите пред всяка къща са поне две. В богаташките квартали къщите са си малки имения, и задължително с перфектно аранжирана и поддържана градина, нерядко с фонтанче.

Това е изглед към задната страна на Парламента. На преден план е музеят на цивилизацията.



Музеите им наистина са страхотни. След като съм бил в толкова Музеи в Европа, включително Ватиканския, не мислех, че така интересно може да ми бъде и, че ще прекарам часове в различни музеи.



Всичко е направено така, че да те потопи в атмосферата на това, което показва музея. Визуално, звуково и всякак е помислено и е направено. Навсякъде има интерактивни занимания за малки и големи, които те карат да вземеш участие в някаква дейност с която да се забавляваш или да научиш нещо ново.

В Музея на цивилизацията имаше ангажирани и няколко актриси, които с едновремешен английски изнасят мини-сценки и комуникират с туристите, за да направят преживяването пълно. Това е точната дума - преживяване, това осигуряват музеите им и затова са уникални. За него и само заради него са пресъздадени цели сгради, части от пейзажи, кораби и какво ли още не, включително с восъчни (мисля) фигури, които са съвсем като истински.



Вътре в самия музей е пресъздаден цял град, в реални размери и с изпипани всички детайли по обстановката.





Един кадър от центъра на Отава с Шато Лориер - голям хотел-замък.



Екстравагантна скулптура пред музея на изкуствата.



Посетихме монетния двор, в който има разходки с водач (guided tour ? :-) ). Нагледах се на злато, подържах едно кюлче, струващо половин милион долара и видях къде са правени олимпийските медали за олимпиадата във Ванкувър.

Някой да иска разходка с автобус-амфибия?



Странно и неочаквано за мен, Европа ми липсваше. Европа е уют. Америка е студена практичност. Поне такова беше усещането ми през повечето време. Улица Спаркс в центъра на Отава беше нещото, което най-много се доближаваше до Европа като излъчване - с масичките на улицата, цветята, фенерите, пейките...





Много интересен ефект се получава когато в стъклената фасада се вижда отражението на старинната сграда отсреща.



Това е типичната гледка в центъра иначе:



Парламента на Канада:



Всички заседания на парламента се излъчват на живо. Може да се влезе и да се гледаш дебатите (или поне една част - questions period) - беше забавно, почти като на футболен мач :-) А мислех, че само в нашия парламент стават забавни неща. Има обиколка с водач, а също така свободно може да се качиш на кулата, което се пада едно от най-високите места в околността, защото е и на хълм.

Има светлинно и звуково шоу, при което цялата сграда на парламента се използва като огромен екран. Направено е страшно ефектно, особено в един момент когато цялата сграда почва да се движи пред теб... Жалко, че не си бях взел фотоапарата.



На горната снимка виждаме няколко депутата от управляващата партия на консерваторите чинно да си чакат служебното автобусче да дойде да ги вземе. Не знам дали се ползва масово, но почти не се виждаха лимузини и други подобни изцепки. Дали няма да спестим няколко милиона ако строим и нашите депутати да ходят на работа с автобусче, вместо с мерджани и bmw-та?



Това е един приятен парк почти в центъра на града.



Изглед към река Отава и към Гатино - реално са слети в един град с Отава, но се намират в различни провинции. Границата е в средата на реката.



Това пък са шлюзовете, през които се покрива разлика от 50 метра между един изкуствен канал и реката. В далечината - Шато Лорие. Запазени са като отпреди 100 години, все още се отварят и затварят на ръка.



Ще ви върна отново към музеите. Този на науката и технологиите не беше по-малко интересен и интерактивен.

Имаше цяла зала, посветена на параходите с макети и любопитни истории за 20-ина кораба, както и работещ парен двигател (електрифициран, с цел лесна поддръжка и безаварийна работа). Пристигнахме рано и случихме да няма много хора в началото.



Много ме впечатлиха парните локомотиви. Никога не съм си представял, че има толкова големи. Можеш да влезеш вътре и да разгледаш и пипнеш всичко.





Малко се позабавлявахме :-)



Бяхме още в музея на природата, където се нагледах на скелети на динозаври, щъкащи гадинки и кристални образувания, подобни на тези, които може да видите в София в Музея на земята и хората, но по-хубави и по-добре представени.

Последния музей в списъка беше музея на войната - уникален по идеята и реализацията си в света. Това на снимката е пресъздаден в реални размери окоп, в който като влезеш почваш да чуваш звуци от хвърчащи снаряди и т.н... Реално е доста мрачен, това е със светкавица.



Имаше и изненада, която не очаквах - колата на Адолф Хитлер. Или по-точно една от 7-те, които е ползвал, проследена по серийните номера до завода на Мерцедес. Вероятно струва към 20 000 000 долара....





Ето и нещо, което научих за България в Канада. Според данните на музей в България е имало разположени 70 ядрени ракети по време на Студената война.



Информация по въпроса намерих тук - http://www.encyclopedia.com/doc/1G1-64677240.html , като цитираният вестник е Консомолска правда. Ето и още едно мнение по въпроса - http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=156&aid=4101.

Има всякаква военна техника изложена - от стрелково оръжие до танкове и самолети.





На 1-ви юли се празнува така наречение Canada Day - Ден на Канада, което е техния национален празник. Тази година кралица Елизабет, държавен глава на Канада (с малки правомощия) беше на празника и няколко дни обикаляше из Канада. Имаше 1-2 слова, концерт и адски много хора.



Това е улица на 500 метра от парламента, 1 час след като кралицата си тръгна... Всички улици настрани са същите.




МОНРЕАЛ

Монреал е във френската част - Квебек, и там наистина се чуствах чужденец на моменти, тъй като не говоря френски.



Хванахме националния празник на провинция Квебек и парада по случая.



Вечерта ходихме на най-новото представление на Цирк Дьо Солей - Тотем. Наистина страхотно преживяване, страхотен спектакъл. Неслучайно са цирк номер 1 и дават работа на 4000 артисти от 40 държави.



Една от по-хубавите улици в Монреал, макар че тук съм хванал някакъв лош асфалт.



И още улици в центъра:





Катедралата Свети Йосиф (St.Joseph). Наистина огромна, но много студена, почти гадно е вътре. Никакво място за сравнение няма с великолепието и красотата на римските църкви например.



Улица в стария град:



Изглед към наклонената кула и олимпийския стадион:





Хванахме и началото на Фестивала на джаза, което е едно от големите събития в Монреал. Отидохме, но няколко десетки хиляди души ни бяха изпреварили и бяхме почти най-отзад, нямаше минаване нататък :-)




ТОРОНТО

Нямахме кой знае какво време за Торонто. Направихме една разходка, от която успях много бързо да се уверя, че това е много шарен град. Има големи групи азиатци, предимно китайци, негри, араби, индийци и всякакъв друг народ. Много много пъстро е по улиците.

Имахме време точно колкото да видим една от основните забележителности - CN Tower, една от най-високите сгради в света - 550 метра до върха на антената.



До голямото разширение е 350 метра, до онова мъничкото под антената - 450 метра. Там е най-високото, където може да се качите. Това е центъра на Торонто, за последно от земята.







Ето го и центъра, този път от 350 метра.



Това беше готина тръпка - да ходиш "във въздуха" на такава височина :-)




НИАГАРСКИЯ ВОДОПАД

Водопада и района около него бяха със сигурност едно от най-хубавите неща, които видях в Канада.

Точно по средата на този мост свършва Канада и почва САЩ.







Виждат се корабчетата, с който се ходи до водопада. Maid of the Mist. Задължително се качете на корабчето, иначе ще съжалявате цял живот :-)



Малко по-нетрадиционнен ъгъл към Подковата.





Ето и линкове към клипчета с Ниагарския водопад:

http://www.youtube.com/watch?v=KdU_pcIBmWA
http://www.youtube.com/watch?v=vrS-zjwD4o0
http://www.youtube.com/watch?v=7_6TF2Qolk4
http://www.youtube.com/watch?v=kn23RalYo5g
http://www.youtube.com/watch?v=rEjhFgeSWYQ

Това е друго, което сигурно е хубаво да направите, но е на американски бряг, а нямах виза...







Всяка вечер има светлинно шоу, т.е. едни прожектори осветяват падащата вода и става по-интересно. Хванахме и зарята, която е два пъти в седмицата след като се стъмни.

***

Ще приключа разходката ни в Канада отново в Отава. Един ден като излязох, беше страхотно - духаше вятър, печеше слънце и имаше страхотни облаци. И невероятно чист въздух, досами магистралата. Беше страхотно.







Още сними може да видите в Snimka.bg:

Отава с всички музеи
Монтреал
Торонто
Ниагарския водопад

Страшотен пост :) Благодаря за разходката :)

в навалицата на джаз феста :-D

\m/
//

Отличен фотопътепис :)

Браво! Много интересно представено. И аз се замислих дали нашите депутати ще се съгласят да пътуват с автобусчета. Така просто. Да поспестят някой друг милион на данъкоплатците. Могат с парите да се построят детски градини или музеи например. Или друго нещо полезно. За всички.

Много интересен постинг, хубави снимки и добре разказваш. Виждала съм много снимки от Канада, мой съученик живее от 10 г. там и на сайта му има много фотоалбуми с негови и копирани от други места снимки. Линкът му е на 13 място в моя блогрол.
http://blagoy.homeunix.com/

Браво Гео, видял си едно от местата, които трябва човек задължително да види през живота си. Дерзай, остават още много :) gogothebee

напоследък обмислям възможността да емигрирам в Канада, мисля, че този пост още повече ме убеди, че това е мястото ;)

Do 7: Imay predvid obache, che zsivota v Canada se razlichava dosta ot snimkite v bloga

Гео,

Постинга ти за Канада е поразително точен! Уловил си много добре духът на Канада, моите поздравления! Не ми допада предишният коментар, не знам какво има в предвид авторът... В Канада не се раздават погачи... Живея от 13 години в Канада и мога да кажа, че качеството на живота тук е несравнимо по-добър от този в България. Тук животът си има свои изисквания. Владеенето на английски (френски) и солидно образование е една от предпоставките да успееш в Канада. Трябва да се отбележи, че професии като хуманна медицина, стоматология, икономика и др. завършени в България не се признават в Канада, поради различия в образователната система. Образование получено в Техническият Университет в София се признава.

Животът в Канада е много напрегнат. Спокойствието, което се долавя от фотографиите ти е привидно. В Канада се работи изключително много. Тук няма long weekend повече от 3 дни. Никой не може да бъде сигурен за работата си, всеки ден може да ти е последен... Това те принуждава да работиш много упорито и всеотдайно. Тук животът е много семпъл и хората спазват някакви правила, което то прави по-лесен.

Канада е много сигурно място за живеене. Единственият ми проблем е дългата и студена зима...

Гео, забравил си да споменеш дали си видял в Канада, човек с цигара на обществено място! :)

Пожелавам ти много пътешествия и не забравяй да пишеш! Подобно на теб обичам много да пътувам на Юг... там е рая на земята...

zdravey,tova koeto si napisal e strahotno,kaji mi kak ti dadoha viza znaq 4e e mnogo trudno

Брато,

Виза за Канада се взима лесно. В северният край на Женският пазар, при цветята ги раздават за 4000 зелени каймета. Приготви сумата по 20-сетачки и търси тартора, не е трудно да го откриеш! Успех!

съм забравил за цигарите :-) Но при опит да събера толкова много впечатления в толкова малко място води и до такива неща (да не става досадно...). Забранени са повсеместно и на 9 метра от сграда нямаш право да пушиш. И там обаче се толерира погазването на някои закони, например горния, защото иначе пушачите от центъра трябва да ходят 2 км., за да изпушат една... В общи линии сградата ако има два входа, на единия се знае, че слизат пушачите, на другия - не... Шанса да ги видиш е най-голям ако минаваш по обедно време.