След като вчера ви разказах за обиколките ми в Мелник и региона, продължавам с Мелнишките пирамиди и Кордопуловата къща-музей (и винарска изба). Плана беше да обикаляме планините, по възможност някъде нагоре към Пирин. Ако това може да се нарече план :-) Подпитахме от предния ден жената в Любовище и собственика на хотела ни и в крайна сметка решихме да тръгнем на един лек преход към село Златолист, на 30 мин. от Мелник, по думите на хазяиня ни (тези 30 мин., както ще видите, са универсална мярка за време по тези места).

След кратка суетня натоварихме раниците и бързо оставихме Мелник зад гърба си.

(Клик по снимките за по-голяма версия, още един клик за най-голяма. На края на поста - линкове към пълните галерии със снимки.)
 
Движехме се 15-ина минути по една тясна пътечка, на места надвисвайки над отвесни стени. Растителността беше все така характерна за региона и крайно интересна за мен, израснал кажи речи с Родопите.

След кратко изкачване започнахме да се спускаме докато излязохме в местността малък Ключ (както по-късно разбрахме) и продължихме по един живописен път. 

От двете страни малки и големи пирамиди, горички, а до самия път - коритото на пресъхнала река. Тук-там по протежението на коритото имаше тополи, но не тези, с които съм свикнал - тънки и прави, а ниски, криви и с доста груба кора. Мисля, че им казват също кавак, но познанията ми свършват дотук.

                                Един от най-живописните екземпляри.

Движихме се с бърза стъпка, въпреки започващото да напича сериозно слънце, и след около 40-ина минути видяхме първите къщи на Златолист. Успях да подплаша леко този снежнобял красавец, докато се опитвах да го снимам малко по-отблизо:
 
В самото селце, с не повече от 30-ина къщи, неочаквано видяхме табела "Кафене". Разхилихме се и решихме да проверим къде по дяволите има кафене в тази махаличка, като междувременно се изказваха всякакви теории и предположения, кое от кое по-откачени. Релността се оказа две нули. Изписани с тебешир на вратата на една барачка :-) Отказахме се от кафето отидохме на водопой.

                         Чучурчета има за всички, не се блъскайте!

Нагазихме в един къпинак малко по-встрани и заумувахме какво да правим. Първоначално мислехме да се върнем към Мелник и там да хванем отклонение, но се отказахме от този вариант. Имаше още три - два, излизащи в две различни посоки нагоре от селото, и един главен надолу. Главния го отписахме, не ни се ходеше надолу, така че останаха двата нагоре.

Тръгнахме смело по десния и видяхме отдалече един отруден човечец да обгрижва 15-ина патици и друга животинска челяд. Приближихме и тъкмо щяхме да го заприказваме, когато двете овчарски кучета, досега седели наблизо, скокнаха и се втурнаха към нас в галоп. Определено е стресиращо когато на метър и половина от тебе обикалят и лаят две големи овчарски кучета, макар стопанина им да е наблизо. 

Слава богу, след второто подвикване от страна на човека се разкараха и можа да ни обясни, че пътят, по който вървим, свършва малко след неговото стопанство. За Рожен да хванем по левия път. Близо било, 30-ина минути. Добре, викаме си наум, хазяина каза 30 мин., взехме го за час до Златолист с бърза стъпка, значи тука слагаме поне час до Рожен...

Хванахме пътя и отново се занизаха песъчливите пирамиди и пирамидки отляво и отдясно.


Жегата беше доста сносна, та се поприседнахме за 5 мин. под едно голямо дърво, където току-що се беше настанил и един овчар. Тайната ни мисъл беше да го питаме къде са му кучетата, защото стадото овце и кози предполагаше наличието на поне две такива наоколо.

Човека се оказа приказлив и добронамерен. Поговорихме си за разни интересни неща, разбрахме за малък Ключ, за тополите и някои други интересни неща за района. Между другото го питахме за кучетата. "А, оставил съм ги малко по-нагоре, под дърветата на сянка, да ми пазят обяда. Едното е бяло на черни петна, другото е сестра му, само те хапят. Третата е либерте...". Разбира се, факта, че третото куче ще гледа спокойно докато брата и сестрата ни разфасоват докара интересни усмивки на лицата ни :-)

В крайна сметка получихме бегли напътствия как да минем, че да ги заобиколим, а също и указания как да стигнем до Рожен. Тръгнахме и, разбира се, колкото и да се старахме, се натресохме право на кучетата, които с бърза крачка се насочиха право към нас. Единодушно решихме, че нямаме нужда от близки срещи трети вид с брата и сестрата и обърнахме петите. Заобиколихме ги на 100-ина метра и продължихме по пътя си в адската жега.

Почивахме през няколкостотин метра на сянка под малкото по-големи дървета покрай пътя. Снимахме скалите наоколо.


След 50-ина минути ходене под слънцето вече се молехме 30-те минути на овчаря да не се окажат 2 часа, когато иззад завой видяхме манастира.

Слязохме в Рожен, хапнахме отново от превъзходните манджи на бай Пешо, отдъхнахме на сянка и отново потеглихме, въпреки жегата. Овчаря с трите кучета ни беше казал, че ако не минем по пътеката от дясната страна на манастира, която води към Мелник, нищо не сме видели от Мелнишките пирамиди. Такова предизвикателство не може да остане току-така и решихме, че това ще е чудесен начин да приключим деня и да се приберем в Мелник.

Оставихме манастира назад...

Пътеката стана доста тясна, на места беше укрепвана с колове и пръст, за да не се свлече по стръмните песъчливи склонове. Докато си гледахме в краката да не се свлече някой 50 метра надолу, изведнъж вдясно през една пролука се откри страхотна гледка.


Ако все още не сте убедени, че овчаря е бил прав - изглед и вляво...


Всъщност отиваме на централната трибуна с най-страхотната гледка, но още не го знаем...

                                                         Отиваме там...

Оттук не изглежда толкова страшно, но мястото ти спира дъха от страхопочитание пред силите на природата.





Пълно е с кулички, върху които се крепи по един голям камък като тази на горната снимка.


След каменната риба виждаме и дървен паяк :-)





                        Вървиш, вървиш, летиш... летиииииииш...

Не знам колко време стояхме горе, въпреки жегата, аз лично едва се откъснах. Невероятно, спиращо дъха място!

Тръгнахме все пак по някое време да слизаме към Мелник. Пътеката в горния й край изобщо не е за начинаещи туристи - тясна, сипеи, на 1-2 места беше пропаднала и имаше прокарани алтернативни пътеки. Спускането обаче не е много дълго. Озовахме се в коритото на една река, плитка, широка между 2 и 5 метра. Нямам идея как се минава през някои участъци, когато има вода. Все така футуристичен пейзаж - стърчащите скали, растителността... трябва да се види, не мога да го опиша.


Бъкаше от гущери, видяхме и змия, нямаше обаче близки срещи. За около 35 мин. слязохме до Мелник. Започнахме да откриваме пораженията - сериозни слънчеви изгаряния. Аз изгорях супер смешно на раница и отпред и отзад. После не ми беше толкова смешно. Още ме боли на рамената...

Това е прехода, който направихме с доста спирания, почивки и т.н. Маршрута, поне за мен, беше страхотен. Всичко беше страхотно, ако не беше жегата и овчарските кучета.


1 - Мелник
2 - Златолист
3 - Рожен
4 - Страхотно място

Маршрута е 15-ина километра, които предполагам ще се взимат доста бързо при по-поносима горещина и без разтакаване.

P.S. Ако търсите Мелник в Google Earth, не вярвайвайте на подсказките там. Повечето са посочили Склаве като Мелник и оттам може много да се объркате...

                                                                 ***
На следващия ден сутринта най-накрая посетихме Кордопуловата къща. Задължително място, не го пропускайте, дори да се обиколили всички къщи в стария Пловдив, стария Несебър, стария Созопол, Копривщица и т.н. Тази къща, доколкото разбрах, е била най-голямата на полуострова в продължение на доста години. 


Ето малко от интериора, стаите са огромни:


Има си всичко - зимна и лятна градина, кухня, гостна, тайник и... сауна!

                Няма лъжа, няма измама.

Време беше да слезем в избата. Както и сами можете да видите, избата е уникална. Например с тази 12-тонна "бъчонка" :-)

Правят й компания още "бъчонки":

На нас обаче все не ни се виждаха достатъчно, питахме за още, посочиха ни тези подземия:


Влязохме, иска ли питане :-)


И, разбира се, намирахме още бъчви :-)

Излязохме от хладните подземия, натоварихме се с по 1-2 бутилки вино (което лично на мен не ми се струва нещо особено добро) и отпрашихме за София.

Приказката свърши, но смятам в не толкова далечно бъдеще да се върна в нея...

Галерии със снимки:

- Мелник -> Златолист -> Рожен
- Рожен -> Мелник (Мелнишките пирамиди)
- Кордопулова къща

за невероятното преживяване! :))) Ще чакам следващото...

Умувах кьде да заведа сьпруга ми догодина като си дойдем в Бьлгария и тогава прочетох поста ти. Това е прекрасно място и аз се надявам да имаме сьщите страхотни преживявания.
Благодаря за поста и снимките!
Поздрав и още много такива преживявания в китните кьтчета на Бьлгария!
ghost

ме върна по тези места!:)Била съм по този маршрут преди време.Върнах се отпочинала и заредена с красота за дълго време:)
Лек ден,разказвачо!:)))

Определено, предпочитанията ми са този! Много стават!

Казват, че е едно от най-теогричните и сакрални места у нас. Не видяхте ли Манастира, в който е живяла Преподобна Стойна или поне минералният извор, който блика там?
Красиво място по изгрев... :)))

Видяхме го, даже се чудихме дали да влезем, но имаше резе, макар и външно, та подминахме. А и не знаехме какво е, след 300 метра един козар ни обясни, каза, че можело и да влезем, ама го оставихме за когато се връщаме. Е, върнахме се по друг път, както е видно :-)

Dokato balamata se varne, kogo shte zavedesh?