Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2007 12:13 - Снежна приказка през Май
Автор: geo Категория: Туризъм   
Прочетен: 14347 Коментари: 9 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
или как газихме снеговете на Седемте рилски езера.

Някои може би помнят, че това не е първия път, когато посещавам езерата. Очарован от преживяното по време на първото ми изкачване на езерата, не се колебах и минута преди да кажа "Да" на въпроса "Ще ходим на езерата, идваш ли?", въпреки че щеше да ми е първия по-сериозна снежна екскурзия. (Прогнозите бяха за 1м. сняг, но слънчево време или разпокъсана облачност.)

В уречения ден се натоварихме на колата и отпрашихме през Перник към Дупница,откъдето минава пътя за Сапарева баня. След 30-40мин. измъкване от София летяхме със 120 км.ч. по новата магистрала между Перник и Дупница, когато неочаквано трябваше да забием спирачки пред това:

(клик върху която и да е снимка, за по-голям размер)

image

Задръстването се точеше с километри, отстрани мантинела - не можеш да обърнеш. След около половин час влачене и един разсипан чипс обаче стигнахме края на мантинелата

image

където решихме, че е по-добре да обърнем и да обиколим с 40-50 км. повече, отколкото да се влачим с 2 км. в час. В последствие се оказа, че задръстването е било предизвикано от жестока катастрофа Х километра нагоре по пътя. Обиколихме през Радомир и Бобов дол и се добрахме до Дупница, а оттам и до хижа Гюндера, Паничище, където щяхме да нощуваме. Направихме малка разходка, вечеря с цялата компания и се приготвихме за похода на следващия ден.

Още със слизането от колите малко над х.. Пионерска се натъкнахме на това:

image

Решихме, че са яйца на тритон, но може да са били и потомоството на Годзила или Пришълеца :-) За всеки случай отпрашихме нагоре.

image

Снегът в началото беше на петна и сравнително тънък, но по-нагоре ставаше все по-дълбок и в крайна сметка успя да откаже част от групата, която след 1 час нагоре реши да се върне в хижата. Останалите продължихме нагоре до хижа Рилска езера.

image

Гледките бяха страхотни, снегът беше прилично добър за ходене - не пропадаше много, а времето, въпреки, че не беше слънчево, ни щадеше откъм дъжд и сняг.

image

Стоплихме се с кафета и топъл шоколад и продължихме, само за да се натъкнем на тези красоти:

image

Да не мислите, че бяха самотни? О неее, имаше цели полянки от лилави и бели минзухари, наистина радост за окото сред снежните преспи.

image

Забавлявахме се за кратко с едни сноубордисти и скиори, които се спускаха по доста стръмните склонове около хижата. "Спускаха" е доста силна дума за някои от изпълненията - "търкаляне" им пасваше повече :-)

Продължихме нагоре...

image

и нагоре...

image

Минахме над Долното езеро:

image

В такъв сняг

image

От Рибното, Трилистника и Близнака не се виждаше почти нищо - сняг и тук-там лед. 

Малко преди да стигнем до Бъбрека слънцето реши да ни се усмихне

image

image

Краката ни бяха започнали да се понамокрят, а и умората започваше да се усеща, така че решихме да се задоволим с изкачването до Бъбрека и да поемем обратно. 

image

image

Връщането беше както и предния път по билото над езерата, където ни чакаше неприятна изненада: леден брулещ вятър и сняг и произволни мини-изненадки - затъвания на 50-70 см. в  мокрия сняг през няколко крачки.

Излишно е да казвам, че след първите 50 м. в тези условия всички подгизнахме и буквално си плувахме в обувките, въпреки предпазните мерки, които се опитахме да вземем - чорапи, найлони, водонепропускливи панталони  и т.н. Определено се зарадвахме като видяхме отново хижата Рилски езера

image

Към Мальовица почти през цялото време валеше, както може да се види от някои снимки, но за щастие дъждът все ни заобикаляше отдалече. Цялото преживяване си беше като приказка, даже и в момента се чудя беше ли или не беше... добре, че са снимките и калта по обувките. Връщането в "нормалния" свят стана толкова бързо, толкова рязко... :-( 

Искам обратно в приказката!


P.S. Част от артефактите ще намерите тук: http://www.geoprofii.snimka.bg/album.php?album_id=128248 . Можете да пробвате и автоматичното разглеждане, от което съм много доволен.


Тагове:   май,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mmmmmmmmm - Благородно завиждам за тази емоция!
01.05.2007 12:27
Почина ли добре от градската суетня и умора?!:))
Пак да отидеш и то скоро!:)))
цитирай
2. amaranth - :))
01.05.2007 12:33
ех завидях ти :) страшно обичам Рила, а и съм минавала по почти същия маршрут пред време и имам готини спомени :)
а снимката с лилавите мнзухари ми допада много,
поздрави!
цитирай
3. fiona - Чудесна разходка! :о)
01.05.2007 16:28
Наистина красиво като в приказка.
цитирай
4. sigrina - [S]
05.05.2007 14:49
Да, наистина супер разходка сте си направили!!! :)
Аз много обичам да ходя там, но до сега винаги е било през лятото, трябва да пробвам и в снега :)
Свиркай следващия път! :)
цитирай
5. sulla - И аз бях...
08.05.2007 20:19
...в това задръстване :-)
цитирай
6. sigrina - [S]
10.05.2007 08:53
Как не сте се видяли! :)
цитирай
7. zari - Бива си ги снимките!
15.05.2007 04:10
Както и преживяването!Това е истината- "Назад, към природата"...благодаря за интересния и смислен постинг.
цитирай
8. pti - :)))
04.06.2007 21:20
СТРАХОТНО!
Поляната с минзухарите.... мммм
Благодаря, че си я снимал
цитирай
9. zaichence - Това е било невероятно преживяване,
08.07.2007 11:52
завиждам ти направо. Много обичам минзухари, лилавите са ми любими, страхотен постинг...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: geo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2619839
Постинги: 190
Коментари: 768
Гласове: 1921