или как газихме снеговете на Седемте рилски езера.

Някои може би помнят, че това не е първия път, когато посещавам езерата. Очарован от преживяното по време на първото ми изкачване на езерата, не се колебах и минута преди да кажа "Да" на въпроса "Ще ходим на езерата, идваш ли?", въпреки че щеше да ми е първия по-сериозна снежна екскурзия. (Прогнозите бяха за 1м. сняг, но слънчево време или разпокъсана облачност.)

В уречения ден се натоварихме на колата и отпрашихме през Перник към Дупница,откъдето минава пътя за Сапарева баня. След 30-40мин. измъкване от София летяхме със 120 км.ч. по новата магистрала между Перник и Дупница, когато неочаквано трябваше да забием спирачки пред това:

(клик върху която и да е снимка, за по-голям размер)



Задръстването се точеше с километри, отстрани мантинела - не можеш да обърнеш. След около половин час влачене и един разсипан чипс обаче стигнахме края на мантинелата



където решихме, че е по-добре да обърнем и да обиколим с 40-50 км. повече, отколкото да се влачим с 2 км. в час. В последствие се оказа, че задръстването е било предизвикано от жестока катастрофа Х километра нагоре по пътя. Обиколихме през Радомир и Бобов дол и се добрахме до Дупница, а оттам и до хижа Гюндера, Паничище, където щяхме да нощуваме. Направихме малка разходка, вечеря с цялата компания и се приготвихме за похода на следващия ден.

Още със слизането от колите малко над х.. Пионерска се натъкнахме на това:



Решихме, че са яйца на тритон, но може да са били и потомоството на Годзила или Пришълеца :-) За всеки случай отпрашихме нагоре.



Снегът в началото беше на петна и сравнително тънък, но по-нагоре ставаше все по-дълбок и в крайна сметка успя да откаже част от групата, която след 1 час нагоре реши да се върне в хижата. Останалите продължихме нагоре до хижа Рилска езера.



Гледките бяха страхотни, снегът беше прилично добър за ходене - не пропадаше много, а времето, въпреки, че не беше слънчево, ни щадеше откъм дъжд и сняг.



Стоплихме се с кафета и топъл шоколад и продължихме, само за да се натъкнем на тези красоти:



Да не мислите, че бяха самотни? О неее, имаше цели полянки от лилави и бели минзухари, наистина радост за окото сред снежните преспи.



Забавлявахме се за кратко с едни сноубордисти и скиори, които се спускаха по доста стръмните склонове около хижата. "Спускаха" е доста силна дума за някои от изпълненията - "търкаляне" им пасваше повече :-)

Продължихме нагоре...



и нагоре...



Минахме над Долното езеро:



В такъв сняг



От Рибното, Трилистника и Близнака не се виждаше почти нищо - сняг и тук-там лед. 

Малко преди да стигнем до Бъбрека слънцето реши да ни се усмихне





Краката ни бяха започнали да се понамокрят, а и умората започваше да се усеща, така че решихме да се задоволим с изкачването до Бъбрека и да поемем обратно. 





Връщането беше както и предния път по билото над езерата, където ни чакаше неприятна изненада: леден брулещ вятър и сняг и произволни мини-изненадки - затъвания на 50-70 см. в  мокрия сняг през няколко крачки.

Излишно е да казвам, че след първите 50 м. в тези условия всички подгизнахме и буквално си плувахме в обувките, въпреки предпазните мерки, които се опитахме да вземем - чорапи, найлони, водонепропускливи панталони  и т.н. Определено се зарадвахме като видяхме отново хижата Рилски езера



Към Мальовица почти през цялото време валеше, както може да се види от някои снимки, но за щастие дъждът все ни заобикаляше отдалече. Цялото преживяване си беше като приказка, даже и в момента се чудя беше ли или не беше... добре, че са снимките и калта по обувките. Връщането в "нормалния" свят стана толкова бързо, толкова рязко... :-( 

Искам обратно в приказката!


P.S. Част от артефактите ще намерите тук: http://www.geoprofii.snimka.bg/album.php?album_id=128248 . Можете да пробвате и автоматичното разглеждане, от което съм много доволен.

Почина ли добре от градската суетня и умора?!:))
Пак да отидеш и то скоро!:)))

ех завидях ти :) страшно обичам Рила, а и съм минавала по почти същия маршрут пред време и имам готини спомени :)
а снимката с лилавите мнзухари ми допада много,
поздрави!

Наистина красиво като в приказка.

Да, наистина супер разходка сте си направили!!! :)
Аз много обичам да ходя там, но до сега винаги е било през лятото, трябва да пробвам и в снега :)
Свиркай следващия път! :)

...в това задръстване :-)

Как не сте се видяли! :)

Както и преживяването!Това е истината- "Назад, към природата"...благодаря за интересния и смислен постинг.

СТРАХОТНО!
Поляната с минзухарите.... мммм
Благодаря, че си я снимал

завиждам ти направо. Много обичам минзухари, лилавите са ми любими, страхотен постинг...