Постинг
17.04.2021 16:28 -
За Нацията и Държавата
Разсъждения върху обществото, нацията и държавата.
Както е казал великият древногръцки мислител Платон (427-347 г. пр. Хр.) -
,,Държавата възниква понеже всеки един от нас не може сам да задоволява себе си, а се нуждае от много неща."
Или както още Аристотел (384-322 г. пр. Хр) разсъждава - ,,Държавата представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо..."
Но можем ли да разберем кое е това благо, което обединява хората в общество и обществото в държава? И още повече, можем ли да разберем защо това благо е причината и защо това обединение е начина?
Според мен е редно първо да разберем как се достига до това обединение и идеята за благото.
Проследяването на процесът на формиране и обединение на различните общности и народи е критичен в намирането и даването на отговор на този сложен въпрос.
От известните нам източници за формирането на обществата и държавите са сферите на историята, философията, религията и еволюционната теория.
Започваме от първите две категории, и по-специално с разсъжденията на Аристотел -
-,,Държавата е завършена общност, съставена от няколко села, която, така да се каже, вече е достигнала предела на пълната самодостатъчност и е възникнала заради съхранението на живота, но съществува за да може да се живее добре. Затова и всяка държава е по природа, щом и първите общности са по природа."
Разсъжденията на древногръцкият философ са от огромна важност за разбирането ни на обществото и държавата и до днес.
Оттук, както и от историческите факти, излиза, че преди формирането на едно обединено, хомогенно, съгласувано и организирано общество и в последствие държавата, са съществували т.н. първи или още първични (първобитни) общности. Тези общности се характеризират с неголям брой членове и ограничена територия на битие. Както и архаична първична система на управление, водена от вожд-баща на племето, или шаман-закрилник на племето.
Техният бит е пряко свързан с културата и религията им.
В древните и пред-античните (първобитните) общности се среща култът към предците, както и култът към тотемите, които от своя страна могат да олицетворяват някой или множество митични прародители или митологизирани, някога живели хора в божества.
Това, което свързва всички тези първични общности е тяхното начало. Тук ще ни са нужни познанията на историята, религията и еволюционната теория, събрани в едно.
В началото на всяко племе стои родът или кланът, а в началото на всеки род/клан стои семейството.
В познатото нам начало на човешйия род стои семейството, което с течение на времето се умножава по две линии - кръвосмешение и смесване с друго семейство.
Така възникват и първичните общества. От семейството произлиза родът, а от разширеният род и/или смесването мъ с други родове - племето.
Племето от своя страна, при своето обединение, или пък смесване с друго или други племена образува народът, който от своя страна вече притежава коренно различни по количество и съдържание виждания, вярвания и възприемания за себе си и околният свят.
Когато даденият народ възприеме себе си като едно общо понятие и единен организъм, то той преминава към фазата на организираност и създаването на едно общо народно общество, което поражда и нацията и държавата, в лицето на организирано народно/национално общество.
-,,Държавата е съюз на народа, поставен под една върховна власт, за защита и подкрепа на всички духовни и материални блага и особено за осъществяването на правото за справедливост." - Фридрих Юлиус Щаал (1802-1861).
В своят генезис и смисъл националната държава стои като стожер на това, което я е създало - нацията. А тази цел и дейност се проявяват чрез преследването на националните интереси на дадената държава.
Разбира се първичните държавни образувания не са това, което са например средновековните и съвременните. Това е добре описано от Йохан Каспар Блунчли (1808-1881) - ,,Държавата е политически организирана народна личност на определена земя."
От което произлиза, че държавата като организъм еволюира от респективно първична-до модерна, или още политическа. Или още казано, народната воля се изразява в политическата дейност на държавата.
-,,Държавата е персонификация на народа." - Реймън Каре дьо Малберг (1861-1935).
И още :
-,,Държавата е обединено в народ общество, уседнало върху определена територия и подчинено на една самопроизводна суверенна и правнопринудителна власт."
-Любомир Владикин (1891-1948).
Можем и да разширим кръга от познание и описание на обществото, нацията и държавата, като включим и религиозно-теологическите концепции и възприятия за това.
За тази цел се обръщам към съчиненията, разсъжденията и концепциите на блажени Августин, и по-специално за концепцията му за ,,двата града".
В своето произведение и шедьовър на християнската философия на историята блажени Августин (354-430) описва и сравнява два града - ,,Божия град" и ,,Земният град", които по същността си и по думите на блажени Августин са също и държави, респективно ,,държавата на Христос" и Римската държава (било то в нейният царски, републикански или имперски тип).
Въпречи, че в произведението си, блажени Августин противопоставя двата града, то те са наразривно и взаимно свързани, като раздялата им ще бъде по време на Страшния съд. Блажени Августин все пак, макар и не това да е била целта му, е направил и дал оправдание на ,,Земният град" и всяка власт, която той има и излъчва, блажени Августин пише, че земната власт се дължи единствено на Божието благоволение, за една или друга цел. Блажени Августин пише - ,,те (градовете) са вплетени, дори преливат един в друг и границите им ще останат невидими, докато Последният съд не ги раздели." (I, 1.35).
Това се потвърждава и от теологическото схващане за добрите, които отиват в Рая (Божия град), когато напуснат този свят (Земният град). Тук може и да разширим това схващане като се върнем мисловно назад във времето и си представим сътворението.
-Бог създава и нарежда света (и вселената - всичко тленно) и поставя един ред, който ние наричаме естествен ред на нещата, противно на хаоса и анархията, които се срещат при липсата на ред (респективно държава).
-,,Държавата е божието шествие в света (...) Тя е дух, който се самосъзнава и осъществява божественото на земята. Именно това божествено в държавата е основа на неограничената й власт върху индивидите, които намират в нея пълното развитие на своето нравствено същество. Този божествен характер е свойствен на всяка държава, добра или лоша, добре или зле устроена. Има ли държава, има и божествен елемент в нея. Колкото и да е несъвършенна, тя все пак е държава и запазва своята същност. Тя винаги е реалният образ на нравствената идея, винаги е божествена."
-Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831).
Думите на Хегел пасват идеално в теологическото направление на анализа на държавата и народа.
Може би това ,,божествено", този ,,божествен елемент" в държавата е именно редът и йерархията, които тя създава, или в случай, че ги е наследила - прилага и налага.
В този смисъл, можем и да търсим ..Божия ред" на земята в лицето на установеният от държавата ред. Още повече, че от теологична гледна точка, грехът изобразява хаосът, дисбалансът и анархията както в тленното, така и в нетленното битие, а негов (хаоса, анархията, дисбалансът) баща е дяволът.
Но както блажени Августин разделя ,,Божия град" от земният, така и ние се фокусираме върху това тленно тук.
За тази цел ще си послужим с определението на Лоренц фон Щайн (1815-1890) :
-,,Държавата е най-висшата материална форма на личността. Тя носи в себе си своята същност и своето основание. Тя подобно на човешкото Аз, не може да бъде нито доказана, нито основана. Тя съществува сама по себе си и не може да се изведе от нищо друго. Тя е могъщият факт, че човешката общност има свое самостоятелно и самодейно съществуване, вън от волята и над волята на самата общност."
Думите на фон Щайн са показателни за както абстрактната и духовната същност на този ,,факт", който е държавата, така и за неговата материална манифестация и олицетворение.
И може би това е то, преливането на ,,Божия град" и ,,Земният град", за което говори блажени Августин!?
Но въпросът за държавата а и за обществото, както и за човешкото битие изобщо, е невъзможен когато е разглеждан само в една светлина. И тъй като вече обърнахме достатъчно внимание на религиозната основа, то е време да погледнем и еволюционната. Разбира се, невъзможно е и тя (еволюционната) да даде недвусмислен отговор и смисъл на засегнатата тема за човешкото битие в най-съвършената му форма, то затова обединяваме еволюционното с религиозното.
Нищо в историята, било то от човек, животно или насекомо не е постигнато с усилията на единствен индивид, а само чрез обединените усилия на множеството индивиди.
В своята еволюционна и еволюционистка форма, държавата се явява най-висшата форма на рзумна организираност, на който и да е било вид.
Държавата-пише Адолф Менцел (1857-1938)-е общността от уредбите които служат за образуване на колективната сила на народа и за разполагането на тази сила.
В този смисъл, държавата се явява най-висшата форма на йерархична организация позната на историята.
Още от древни времена, човекът се е стремил да изрази себе си чрез колективният труд и усилия на всички.
В битието на първобитните хора се среща разделение на труда. Респективно - здравите и силните мъже са били избирани за ловци, войни и водачи на общността (ако е възможно да се говори за каквато и да е било общност в онези времена), а по-слабите мъже са били оставяни в лагера, или поселището. Жените от своя страна са били предназначени за събирачи, готвачи и да отглеждат децата на племето.
Този първобитен, а може би и примитивен тип организация е оставил трайна следа в битието на човечеството и организацията и разделението на труда и до днес. С течение на времето, усвояването на повече и нови ресурси и знания, както и с нарастването на населението на дадена общност или племе, то се появява и нуждата за по-сложна организация на обществото, респективно и по-усъвършенствано разделение на труда.
Този процес само засилва системата от йерархии, които съществуват и днес. Но тази система не е нещо, което човекът е измислил или създал, а съществува от самото сътворение на света.
Йерархичната система може да се разглежда по две основни направления
-Теологично и еволюционно.
От теологична гледна точка, йерархичната система е най-справедливата и добра система за организация. Където всеки и всичко знае своите длъжности и своят началник. Тя е един вид вертикал на властта, като на върха стои върховният началник - в ,,държавата на Христос" това е Бог, а в ,,земният град" това е монархът, или избранникът да води държавата.
От еволюционна гледна точка, йерархичната система е най-устойчивият начин и модел за оцеляване. Тя (йерархията) е позната на света още преди съществуването на човечеството. При омарите и до днес се наблюдава сложна система на йерархия, която датира отпреди появата на дърветата!
Смесвайки теологичната и еволюционната гледни точки за йерархията, виждаме нейната перфектност.
Йерархията предоставя и осъществява координираност на организацията, благоденствие, защита и осигурява оцеляването на вида и рода.
-,,Това, което прави държавата държава, са юридическите норми, чрез които върховната власт и народът се свързват в йерархичен ред на заповед и подчинение. Ако мисловно премахнем тези правни норми, понятието държава ще рухне."
-Едгар Льонинг (1843-1919).
Изводът, който трябва да направим от това, е несъмненият процес на социална и юридическа еволюция на йерархията. Но най-важното, което трябва да научим от думите на Льонинг, е че нещото, което държи, сбира и обединява множеството в организирано общество, а него в стабилна система-държава е йерархията.
От всичко казано дотук, можем да изведем няколко отговора на изначалният въпрос - какво и защо обединява множеството в името на някакво благо и кое е това благо?
Това, което обединява хората (отделните индивиди) в общество е метафизичният и абстрактен дух на природата, духът на човека, или Божия дух, които няма как да бъдат доказани, нито опровергани. Те съществуват на едно подсъзнателно, биологически закодирано и абстрактно ниво, което не би могло да се опише, но може да се наблюдава. Човеците по природа са социални същества и целият бит на човешкият род е, така да се каже, история на колективно съжителство, което с течение на времето преминава различни фази на развитие. Това е един динамичен процес на социалната еволюция, която в продължение на хилядолетия е водила човешкото общество напред. Несъмнено това трябва да е в резултат на някакво желано благо, благо, което е също толкова трудно за откриване, колкото и за постигане. Това благо не е просто материалното благоденствие на нацията и обществото, но и неговото духовно и нравствено благоденствие. Това благо никога не се постига, иначе историята щеше да приключи и социалният и иновативният прогрес щяха да станат или ненужни, или напълно завършени. Това благо, по-скоро се намира в някакво абстрактно ,,там и тогава", отколкото ,,тук и сега", или ,,скоро и недалеч".
Може би именно тази абстрактност на това благо е движещата сила, самодостатъчният мотив за всяка мотивация и прогрес, които движат историята напред, по нейният дълъг път към вечността. Вечност също толкова абстрактна, колкото и това благо. И може би именно това благо, в чието преследване се случва всичкият прогрес, който влияе на обществото и несъмнено може да се нарече общо благо.
Този процес може да се характеризира и като парадокс, тъй като в преследването на това общо благо се постига общото благо, без то да бъде изцяло постигнато, в който и да е било период в миналото, настоящето и бъдещето.
Това е вечна спирала на преследване на едно абстрактно благо, което не е тук, нито сега, а някъде там и тогава - там и тогава, които едва ли някога ще се превърнат в тук и сега, но винаги ще бъдат движещата сила на всичко и всички, които искат да пристигнат в това място, което абстрактно наричаме общо благо. Това е може би вечната борба на душата със фактът на човешкото, земно битие, борба, която промени, променя и винаги ще променя историята.
Както е казал великият древногръцки мислител Платон (427-347 г. пр. Хр.) -
,,Държавата възниква понеже всеки един от нас не може сам да задоволява себе си, а се нуждае от много неща."
Или както още Аристотел (384-322 г. пр. Хр) разсъждава - ,,Държавата представлява някаква общност и всяка общност е възникнала заради някакво благо..."
Но можем ли да разберем кое е това благо, което обединява хората в общество и обществото в държава? И още повече, можем ли да разберем защо това благо е причината и защо това обединение е начина?
Според мен е редно първо да разберем как се достига до това обединение и идеята за благото.
Проследяването на процесът на формиране и обединение на различните общности и народи е критичен в намирането и даването на отговор на този сложен въпрос.
От известните нам източници за формирането на обществата и държавите са сферите на историята, философията, религията и еволюционната теория.
Започваме от първите две категории, и по-специално с разсъжденията на Аристотел -
-,,Държавата е завършена общност, съставена от няколко села, която, така да се каже, вече е достигнала предела на пълната самодостатъчност и е възникнала заради съхранението на живота, но съществува за да може да се живее добре. Затова и всяка държава е по природа, щом и първите общности са по природа."
Разсъжденията на древногръцкият философ са от огромна важност за разбирането ни на обществото и държавата и до днес.
Оттук, както и от историческите факти, излиза, че преди формирането на едно обединено, хомогенно, съгласувано и организирано общество и в последствие държавата, са съществували т.н. първи или още първични (първобитни) общности. Тези общности се характеризират с неголям брой членове и ограничена територия на битие. Както и архаична първична система на управление, водена от вожд-баща на племето, или шаман-закрилник на племето.
Техният бит е пряко свързан с културата и религията им.
В древните и пред-античните (първобитните) общности се среща култът към предците, както и култът към тотемите, които от своя страна могат да олицетворяват някой или множество митични прародители или митологизирани, някога живели хора в божества.
Това, което свързва всички тези първични общности е тяхното начало. Тук ще ни са нужни познанията на историята, религията и еволюционната теория, събрани в едно.
В началото на всяко племе стои родът или кланът, а в началото на всеки род/клан стои семейството.
В познатото нам начало на човешйия род стои семейството, което с течение на времето се умножава по две линии - кръвосмешение и смесване с друго семейство.
Така възникват и първичните общества. От семейството произлиза родът, а от разширеният род и/или смесването мъ с други родове - племето.
Племето от своя страна, при своето обединение, или пък смесване с друго или други племена образува народът, който от своя страна вече притежава коренно различни по количество и съдържание виждания, вярвания и възприемания за себе си и околният свят.
Когато даденият народ възприеме себе си като едно общо понятие и единен организъм, то той преминава към фазата на организираност и създаването на едно общо народно общество, което поражда и нацията и държавата, в лицето на организирано народно/национално общество.
-,,Държавата е съюз на народа, поставен под една върховна власт, за защита и подкрепа на всички духовни и материални блага и особено за осъществяването на правото за справедливост." - Фридрих Юлиус Щаал (1802-1861).
В своят генезис и смисъл националната държава стои като стожер на това, което я е създало - нацията. А тази цел и дейност се проявяват чрез преследването на националните интереси на дадената държава.
Разбира се първичните държавни образувания не са това, което са например средновековните и съвременните. Това е добре описано от Йохан Каспар Блунчли (1808-1881) - ,,Държавата е политически организирана народна личност на определена земя."
От което произлиза, че държавата като организъм еволюира от респективно първична-до модерна, или още политическа. Или още казано, народната воля се изразява в политическата дейност на държавата.
-,,Държавата е персонификация на народа." - Реймън Каре дьо Малберг (1861-1935).
И още :
-,,Държавата е обединено в народ общество, уседнало върху определена територия и подчинено на една самопроизводна суверенна и правнопринудителна власт."
-Любомир Владикин (1891-1948).
Можем и да разширим кръга от познание и описание на обществото, нацията и държавата, като включим и религиозно-теологическите концепции и възприятия за това.
За тази цел се обръщам към съчиненията, разсъжденията и концепциите на блажени Августин, и по-специално за концепцията му за ,,двата града".
В своето произведение и шедьовър на християнската философия на историята блажени Августин (354-430) описва и сравнява два града - ,,Божия град" и ,,Земният град", които по същността си и по думите на блажени Августин са също и държави, респективно ,,държавата на Христос" и Римската държава (било то в нейният царски, републикански или имперски тип).
Въпречи, че в произведението си, блажени Августин противопоставя двата града, то те са наразривно и взаимно свързани, като раздялата им ще бъде по време на Страшния съд. Блажени Августин все пак, макар и не това да е била целта му, е направил и дал оправдание на ,,Земният град" и всяка власт, която той има и излъчва, блажени Августин пише, че земната власт се дължи единствено на Божието благоволение, за една или друга цел. Блажени Августин пише - ,,те (градовете) са вплетени, дори преливат един в друг и границите им ще останат невидими, докато Последният съд не ги раздели." (I, 1.35).
Това се потвърждава и от теологическото схващане за добрите, които отиват в Рая (Божия град), когато напуснат този свят (Земният град). Тук може и да разширим това схващане като се върнем мисловно назад във времето и си представим сътворението.
-Бог създава и нарежда света (и вселената - всичко тленно) и поставя един ред, който ние наричаме естествен ред на нещата, противно на хаоса и анархията, които се срещат при липсата на ред (респективно държава).
-,,Държавата е божието шествие в света (...) Тя е дух, който се самосъзнава и осъществява божественото на земята. Именно това божествено в държавата е основа на неограничената й власт върху индивидите, които намират в нея пълното развитие на своето нравствено същество. Този божествен характер е свойствен на всяка държава, добра или лоша, добре или зле устроена. Има ли държава, има и божествен елемент в нея. Колкото и да е несъвършенна, тя все пак е държава и запазва своята същност. Тя винаги е реалният образ на нравствената идея, винаги е божествена."
-Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831).
Думите на Хегел пасват идеално в теологическото направление на анализа на държавата и народа.
Може би това ,,божествено", този ,,божествен елемент" в държавата е именно редът и йерархията, които тя създава, или в случай, че ги е наследила - прилага и налага.
В този смисъл, можем и да търсим ..Божия ред" на земята в лицето на установеният от държавата ред. Още повече, че от теологична гледна точка, грехът изобразява хаосът, дисбалансът и анархията както в тленното, така и в нетленното битие, а негов (хаоса, анархията, дисбалансът) баща е дяволът.
Но както блажени Августин разделя ,,Божия град" от земният, така и ние се фокусираме върху това тленно тук.
За тази цел ще си послужим с определението на Лоренц фон Щайн (1815-1890) :
-,,Държавата е най-висшата материална форма на личността. Тя носи в себе си своята същност и своето основание. Тя подобно на човешкото Аз, не може да бъде нито доказана, нито основана. Тя съществува сама по себе си и не може да се изведе от нищо друго. Тя е могъщият факт, че човешката общност има свое самостоятелно и самодейно съществуване, вън от волята и над волята на самата общност."
Думите на фон Щайн са показателни за както абстрактната и духовната същност на този ,,факт", който е държавата, така и за неговата материална манифестация и олицетворение.
И може би това е то, преливането на ,,Божия град" и ,,Земният град", за което говори блажени Августин!?
Но въпросът за държавата а и за обществото, както и за човешкото битие изобщо, е невъзможен когато е разглеждан само в една светлина. И тъй като вече обърнахме достатъчно внимание на религиозната основа, то е време да погледнем и еволюционната. Разбира се, невъзможно е и тя (еволюционната) да даде недвусмислен отговор и смисъл на засегнатата тема за човешкото битие в най-съвършената му форма, то затова обединяваме еволюционното с религиозното.
Нищо в историята, било то от човек, животно или насекомо не е постигнато с усилията на единствен индивид, а само чрез обединените усилия на множеството индивиди.
В своята еволюционна и еволюционистка форма, държавата се явява най-висшата форма на рзумна организираност, на който и да е било вид.
Държавата-пише Адолф Менцел (1857-1938)-е общността от уредбите които служат за образуване на колективната сила на народа и за разполагането на тази сила.
В този смисъл, държавата се явява най-висшата форма на йерархична организация позната на историята.
Още от древни времена, човекът се е стремил да изрази себе си чрез колективният труд и усилия на всички.
В битието на първобитните хора се среща разделение на труда. Респективно - здравите и силните мъже са били избирани за ловци, войни и водачи на общността (ако е възможно да се говори за каквато и да е било общност в онези времена), а по-слабите мъже са били оставяни в лагера, или поселището. Жените от своя страна са били предназначени за събирачи, готвачи и да отглеждат децата на племето.
Този първобитен, а може би и примитивен тип организация е оставил трайна следа в битието на човечеството и организацията и разделението на труда и до днес. С течение на времето, усвояването на повече и нови ресурси и знания, както и с нарастването на населението на дадена общност или племе, то се появява и нуждата за по-сложна организация на обществото, респективно и по-усъвършенствано разделение на труда.
Този процес само засилва системата от йерархии, които съществуват и днес. Но тази система не е нещо, което човекът е измислил или създал, а съществува от самото сътворение на света.
Йерархичната система може да се разглежда по две основни направления
-Теологично и еволюционно.
От теологична гледна точка, йерархичната система е най-справедливата и добра система за организация. Където всеки и всичко знае своите длъжности и своят началник. Тя е един вид вертикал на властта, като на върха стои върховният началник - в ,,държавата на Христос" това е Бог, а в ,,земният град" това е монархът, или избранникът да води държавата.
От еволюционна гледна точка, йерархичната система е най-устойчивият начин и модел за оцеляване. Тя (йерархията) е позната на света още преди съществуването на човечеството. При омарите и до днес се наблюдава сложна система на йерархия, която датира отпреди появата на дърветата!
Смесвайки теологичната и еволюционната гледни точки за йерархията, виждаме нейната перфектност.
Йерархията предоставя и осъществява координираност на организацията, благоденствие, защита и осигурява оцеляването на вида и рода.
-,,Това, което прави държавата държава, са юридическите норми, чрез които върховната власт и народът се свързват в йерархичен ред на заповед и подчинение. Ако мисловно премахнем тези правни норми, понятието държава ще рухне."
-Едгар Льонинг (1843-1919).
Изводът, който трябва да направим от това, е несъмненият процес на социална и юридическа еволюция на йерархията. Но най-важното, което трябва да научим от думите на Льонинг, е че нещото, което държи, сбира и обединява множеството в организирано общество, а него в стабилна система-държава е йерархията.
От всичко казано дотук, можем да изведем няколко отговора на изначалният въпрос - какво и защо обединява множеството в името на някакво благо и кое е това благо?
Това, което обединява хората (отделните индивиди) в общество е метафизичният и абстрактен дух на природата, духът на човека, или Божия дух, които няма как да бъдат доказани, нито опровергани. Те съществуват на едно подсъзнателно, биологически закодирано и абстрактно ниво, което не би могло да се опише, но може да се наблюдава. Човеците по природа са социални същества и целият бит на човешкият род е, така да се каже, история на колективно съжителство, което с течение на времето преминава различни фази на развитие. Това е един динамичен процес на социалната еволюция, която в продължение на хилядолетия е водила човешкото общество напред. Несъмнено това трябва да е в резултат на някакво желано благо, благо, което е също толкова трудно за откриване, колкото и за постигане. Това благо не е просто материалното благоденствие на нацията и обществото, но и неговото духовно и нравствено благоденствие. Това благо никога не се постига, иначе историята щеше да приключи и социалният и иновативният прогрес щяха да станат или ненужни, или напълно завършени. Това благо, по-скоро се намира в някакво абстрактно ,,там и тогава", отколкото ,,тук и сега", или ,,скоро и недалеч".
Може би именно тази абстрактност на това благо е движещата сила, самодостатъчният мотив за всяка мотивация и прогрес, които движат историята напред, по нейният дълъг път към вечността. Вечност също толкова абстрактна, колкото и това благо. И може би именно това благо, в чието преследване се случва всичкият прогрес, който влияе на обществото и несъмнено може да се нарече общо благо.
Този процес може да се характеризира и като парадокс, тъй като в преследването на това общо благо се постига общото благо, без то да бъде изцяло постигнато, в който и да е било период в миналото, настоящето и бъдещето.
Това е вечна спирала на преследване на едно абстрактно благо, което не е тук, нито сега, а някъде там и тогава - там и тогава, които едва ли някога ще се превърнат в тук и сега, но винаги ще бъдат движещата сила на всичко и всички, които искат да пристигнат в това място, което абстрактно наричаме общо благо. Това е може би вечната борба на душата със фактът на човешкото, земно битие, борба, която промени, променя и винаги ще променя историята.
Тагове:
Свободата? - или я имаш, или я нямаш...
ХОМОСЕКСУАЛНАТА ПРОПАГАНДА В ИЗКУСТВОТО
Филмът "Царят" по БНТ1
ХОМОСЕКСУАЛНАТА ПРОПАГАНДА В ИЗКУСТВОТО
Филмът "Царят" по БНТ1
Синдром на родителско отчуждение – защо ...
ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА, ЦИТАТ ОТ ,,ПРОТОКОЛИТ...
Хумор, сатира и забава
ЮДЕЙСКАТА ТАКТИКА, ЦИТАТ ОТ ,,ПРОТОКОЛИТ...
Хумор, сатира и забава
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 3284