Поетите са шеметни артисти -
От Рая търсят вечно персонаж,
умират си да бъдат все лъчисти,
но този блясък, мда, е камуфлаж.

Поетите са сладки аутисти -
заравят се в света си до несвяст,
а своите екземи, бенки, кисти
издигат нагло до вселенска страст.

Поетите са нежни мазохисти -
боли ги, но достигат до екстаз,
защо не ходят те при екзорсисти,
а си изливат демона пред нас?