+ огромна доза младежки наивитет = есето на Гео :-))
Но щом успява да те зареди положително , значи си успял , ако не в писането на есета , то поне в това да зарадваш емоционално този свой така тайнствен "Аз" :-))

Тогава наистина бях доволно наивен и по младежки възторжен, но нали така се познава, че си тийнейджър :-) Със сигурност сега бих го написал много по-хубаво, но не знам дали ми се занимава точно с това. По-скоро бих приканил хората да опитат да преживеят единството си със Вселената, заслужава си :-) (хоп - ето го тийнеджъра отново :-))