Спомените са същества. Те са като децата. Имат нужда от любов. Най-важно е да обичаме лошите, неприятните спомени (деца). Когато си спомним някоя неприятна случка, първата реакция е да са я визуализираме с всички подробности, всички участници, нашето собствено възприятие за нея. Втората реакция трябва да е да го населим с любов. Населим, защото изпращаме любов не само към себе си и ситуацията като цяло а и към всеки от по-ярките участници в нея.

Любовта лекува спомените. Човекът е изтъкан от своите спомени. Да се излекуваме.

Много хора не обичат да си спомнят определени травмиращи случки. Подсъзнанието често ни оказва помощ и услужливо скрива неприятните моменти от миналото от нашето съзнание. Твърде удобно, твърде удобно. Да не обичаш определени моменти от миналото си, това е да не обичаш определени части от себе си. Да не обичаш себе си значи самоубийство. Настоявайте за пълна картина на спомените си. Когато ви дойде някой неприятен спомен, не го пъдете. Обикнете го. Обиквате себе си. Дайте си живот.

колко си прав...:)