Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09.2008 01:33 - Походи до хижа Рай, Райското пръскало и Бяла река
Автор: geo Категория: Туризъм   
Прочетен: 29130 Коментари: 7 Гласове:
2

Последна промяна: 08.09.2008 01:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Реално изоставам с две седмици с пускането на този постинг, но така се случи, че от работа и почивки на море не ми остана време да го съшия по-рано :-)

Всичко тръгна оттам, че като фен на планините напоследък ме гонеше мисълта, че отдавна не съм казвал здрасти на Стара планина, а и като цяло много малко съм ходил там. Та ясно беше, че това лято трябва да отида на някой по-сериозен поход в района, но не сварвах, допреди 2 седмици.

Организацията, разбира се, беше в последния момент. Хижа Рай любезно ми отговориха, че всичко е резервирано. Най-близките хижи са на 4-5 часа път, съответно единствения избор от южната страна на Стара планина, ако искаш да видиш района на Райското пръскало или пък да се качва Ботев, остава Калофер. Разгледах какво предлагат туристическите сайтове и бързо харесах 2-3 приятни хотела и хотелчета. Оказа се, че в един от най-готините на вид - хотел Георгиеви, има свободни стаи за 2 нощи - точно тези, които трябваха. При това и на много добра цена, имайки предвид какво се предлага.

След прекалкулиране на маршрутите взимайки предвид начална точка Калофер и пътуването започна. В самият град, по-скоро село, по размерите, населението и усещането си, съм бил и преди. Спретнато и стегнато, повечето неща покрай реката. Паметника на Ботев, разбира се, се извисява над всичко:

(клик на снимка за по-голям размер)

image

В Калофер се оказахме сравнително рано сутринта, така че трябваше да чакаме да ни настанят и междувременно разгледахме всичко. На всичкото отгоре се оказа, че точно на този ден има празник на калоферската дантела, та имаше нещо като програма, изложба, даже гости от Нова Зеландия и Шотландия. Признавам, изглежда сложно:

image

Но после видях и Шотландския вариант:

image

:-)

Докато усетим стана обяд и се настанихме в хотела. Беше точно като на снимките, всички описани удобства, че и отгоре, бяха налице. Стопаните бяха повече от точни, мога само да ги похваля, че развиват по този начин бизнеса си.

Но все пак не бяхме отишли там, за да седим в хотела, така че скоро скоро намерихме пътя за манастира и екопътеката на Бяла река.

image

Не знам дали лъха от снимката, но жегата беше АДСКА. Потта се лееше на реки. Облаците прах, вдигани от всяка преминала кола не правеха положението по-розово.

Все пак след около 2 часа ходене (не съм сигурен вече) стигнахме до блажената сянка на манастира, точно преди началото на екопътеката.

image

image

image

Потънахме в сенките на дърветата около реката и скоро се озовахме пред парадния вход на пътеката:

image

Оттук нататък беше сравнително сенчесто, а жегата - поносима. Самата екопътека ме впечатли повече с това какви усилия е струвало да се направи и доброто й състояние, отколкото с гледките и природните красоти. Мястото не е нищо особено и може да се каже, че от нищо е направено нещо. И се е получило :-)

image

image

image

image

На няколко места има интерактивни информационни табла с информация за флората и фауната в района.

image

До края на пътеката се стига за час и половина със спокойно темпо и подобаващо разглеждане, снимки и т.н. Връщането е пак толкова, като може да се съкрати леко ако се мине по непанорамния път.

image

image

Пътеката е подходяща за кратки разходки, но за малки деца ще бъде трудно на места.

Пътят на връщане не се беше съкратил, колите не бяха намалели, единствено слънцето не беше толкова жестоко. Преход през ден първи - около 26-28 км., заедно с въртенето в Калофер. Изключително изтощителен заради жегата.

За втория ден се чудехме дали да се опитваме да катерим Ботев, но в крайна сметка се отказахме. Щеше да е твърде изтощително цял ден преход в този пек, от една страна, и от друга - щяхме да се окажем на припека точно в най-жестоката жега между 12 и 16 часа. Иначе казано, щяхме да изпукаме :-)

Целта беше сменена на хижа Рай, а за да не ни е кратък прехода изходния и крайния пункт щяха да са Калофер, вместо Паниците или по-нагоре.

Забравих да спомена, че още от първия ден снимките са с новия ми фотоапарат. След чудене първо дали да е DSLR на Canon или Nikon или нещо по-леко и евтино от тези или други марки се спрях на Panasonic Lumix FZ18. Наистина отличен фотоапарат се оказа, като за моите цели. Оптичното приближение от 18 пъти при 8 мегапиксела и 23 пъти при 5 мегапиксела е незаменимо, оптичния стабилизатор е отличен, автоматичните режими в повечето ситуации са адекватни, но има възможност и за пълни ръчни настройки. Много по-лек от DSLR. Единствения недостатък (спорно е дали е такъв) се оказа снимането срещу слънцето или друг ярък обект при автоматичните настройки. Яркия обект излиза много добре, но останалата част от снимката става нереално тъмна в много случаи. Намерих му чалъма - заключвам затвора и диафрагмата при по-неосветен кадър и след това насочвам към източника на светлина и снимам. Получават се нормалните снимки с блестящи слънца :-)

Та, да се върнем на Ботев, ето снимки от ръка, направени на няколко километра от Калофер, но с 23 пъти оптично приближение:

image

image

(Видяхте ли снега?)

Първите километри бяха край реката, след това излязохме на припека и на гледките.

image

Имаше и сянка, при навлизането в национален парк Централен балкан

image

но не задълго - Параджика.

image

Не преставаха да ме изненадват пейките и добрата маркировка. Не съм свикнал да има такива облагородявания на местата, където съм ходил.

image

Оттук би трябвало да виждаме Пръскалото, но все още ни помен от него. Започнаха да ме гризат подозрения, че водопада не е издържал на жегата и си е омел чукалата. За момента обаче както хижата, така и водопада бяха далече, така че не оставаше друго, освен да оглеждам с влажен изсъхнал от жегата поглед горите до пътеката.

image

Разминахме се с няколко групи туристи, едната наброяваше поне 40 души. Застигахме или ни застигаха от време на време. Повечето път оттук нататък беше по сравнително сенчеста пътека, което спасяваше положението. Неприятната страна бяха конските изпражнения, завладели значителни части от пътеката, които "ухаеха" силно, дори и за моя непридирчив нос. Определено не особено приятно, след като като се каже гора първото нещо, което ми идва наум е мириса на борове или шума и билки.

В случая нещата бяха неизбежни като рояците мухи, които се раздигаха от някои "мини" при преминаването ни... Просто единствения начин да се снабдява хижата е чрез коне.

След известно хоризонтално криволичене, заобикаляйки долината, стигнахме до финалната права - последното изкачване, серпентините, Чистилището. Все окуражаващи имена :-) Наистина дълго и стръмничко изкачване, но не е чак толкова страшно.

image

Най-накрая, почти наобяд, видяхме жадуваната гледка - края на пътеката до х. Рай и Райското пръскало.

image

image

Не след дълго - самата хижа: image

Седнахме на хлад в столовата на хижата и поръчахме по една супа. Хижата, или поне частта, която видяхме, се оказа изключително добре поддържана - всичко новичко, поддържано чисто и уютно. От бобена чорба по-вкусна не помня да съм ял скоро.

За съжаление основната атракция - Райското пръскало, имаше почивен ден. Или месец. А може би сезон. Вместо готин водопад, спускащ се от няколко десетки метра видяхме едно чучурче, колкото от градински маркуч, което едва събираше сили да падне.

image

image

Гледката наоколо наистина си струваше, въздуха и цялостното усещане бяха страхотни, но все пак без основната атракция беше малко...

Преглътнахме, че ще трябва да повторим похода, ако искаме да видим Пръскалото в пълния му блясък, поотпочинахме и потеглихме надолу.

Обратно в Калофер имах възможността да се пробвам с лунното затъмнение.

image

Можеше да се получи и доста по-различно, но все пак това ми бяха първите снимки на тъмно с новия фотопарат.

Равносметката за втория ден показа не по-малко от 36 км. поход при 36-38 градуса на сянка, което поне за мен си беше сериозно, имайки предвид и терена. Доволен съм, че се докоснах и до красотите на Стара планина, но жаждата ми далеч не е утолена. Смятам да наобиколя отново най-късно другата година.

EDIT: Ако искате още снимки:

- от Калофер

- от Бяла река

- от х.Рай


Тагове:   река,   хижа,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Еееех
08.09.2008 11:21
Преди по-малко от месец и аз посетих това местенце, не случайно наречено.... рай . Останах изключително впечатлена, не знам дали заради групата или че го очаквах с нетърпение, но това е едно от най-страхотните ми преживявания :) Обачеее моята група и вай-вече "водача" се запъти по друг път. Екопътеката и Бяла река бяха навръщане а на отиване успяхме да избегнем жегата , но за сметка на това беше доста стръмничко. Е все пак стигнеш ли хижата се прераждаш :)
цитирай
2. анонимен - на хижа Рай се ходи в ранна есен
08.09.2008 12:24
Ходя в Калофер и понеже пръскалато се вижда при ясно време и от там , всеки път и аз неволно когато тръгна да го търся за да го видя , се питам работи ли или не? А иначе знам .че този преход се прави най добре рано есента или късна пролет когато е най красиво и жегата не е така голяма.А и есента може да се набере най уханната планинска чубрица, малко над Папратови ливади.Все пак похвално за ентусиазъма ви, в тази жега, както и за страхотните снимки.
цитирай
3. lubara - Чудесно е там
08.09.2008 19:16
Невероятно и много красиво място . Два пъти съм бил там . Мога да отида още двадесет , стига да имам възможност .
Поздрави
цитирай
4. анонимен - Христо Скочев -на хижа рай се ходи по всяко време на годината
27.09.2008 00:02
Към анонимен 2:На х."Рай" се ходи по всяко време на денонощието ,а не на сезона.Стига да обичаш планината и да си млад за да понасяш трудностите които ти предоставя Балкана.Вярно Стара планина не е Родопите,но всяка си има своята красота.Към g e o:Ако дойдеш някога пак в Колофер ,те моля да се запознаем за да ти стисна ръката за "хубавия фотоапарат"- страхотни снимки !и да ти предложа маршрут трудно достъпен ,но с много красоти,по който преди тридесет години правихми тридесет минутен телевизионен филм предварително откупен от 54 страни/туристическите им агенци/Името ми е действително и познато както на бившите ви хазяи ,така и на всеки калоферец.Така че ако искате да ме намерите само попитатйте за магазина на Христо Скочев.Носете си и някоя съвременна камера,а не като нас ,две двадесет и пет килограмови теливизионни камери,две стойки,шестнадесет килограмов магнетофон и храна за четири дни,Съжалявам че няма да мога да ви придружа.Има една песен на калоферските ветерани планинари:-На "Джендема" и "Юмрука" ,ще се радваме от тука,сбогом колко сте далече,не държат краката вече.
Пак ще слезнем в Калофер,родното градче на Ботев,там свободно се живее,колко много слънце грее!!!
цитирай
5. анонимен - PАЙСКОТО ПРЪСКАЛО
17.05.2009 23:47
Днес се върнах от хижа Рай и Райското пръскало.....Невероятно място-феноменално.Около водопада имаше още сняг и лилави минзухари,трябва да се види на всяка цена......
цитирай
6. анонимен - Zdravei
04.08.2010 17:29
Ot nqkolko dni obmislqm dali da poemem po tozi marshrut i da se porazhodim prez weekenda, no poneje dosega ne sme minavali tryden marshrut a vse mesta koito sa v planinata no mn lesno prehodimi, neznam dali shte se sspravim. ako iamash skype moje li da mi pishesh aleks_pld1 za da te izpolzvam malko za informator, shte ti byda blagodarana :)
цитирай
7. lostov - Супер!
30.09.2014 11:52
Мн яка разходка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: geo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2619817
Постинги: 190
Коментари: 768
Гласове: 1921