Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Постинг
11.09.2006 12:30 - Седемте рилски езера или +1000м. за един ден
Автор: geo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18703 Коментари: 13 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
imageДа, видях ги лично, най-после. И се изкачих около 1000 м. и после си ги слязох напълно автономно. Не знам дали съм правил и друг път подобни качвания, но този път навсякъде имаше табели, указващи надморската височина та просто ми се наби на очи.

Тръгването беше от София в събота сутрин. 4 коли с надъхани за ходене млади хора отпрашиха по пътя за Перник и след това за Дупница. За съжаление една от колите претърпя катастрофа - предния капак се отворил в движение и стъклото беше сериозно напукано. Трябваше да оставим двама души от групата да се прибират обратно, за което всички съжалявахме, но...

Докато наближавахме Рила видях, за всеобща радост, че облаците, доскоро покриващи плътно върховете, се вдигат бързо и времето обещава да е добро, напук на метеоролозите, които предвиждаха облачно и дори дъждовно време с понижение на температурите.

До обяд вече бяхме в Сапарева баня, а малко по-късно стигнахме и до хижа Гюндера, където щяхме да спим. Хижата се намира между Паничище и х. Пионерска, обновена, топла и може би като хотел 2*, но с обща баня и тоалетна на етаж. Не се бавихме много там и към 3 часа тръгнахме нагоре из баирите.

image

Целта беше водопад Скакавица, но тръгнахме без никакъв път или пътека, така че след 2 часа изкачване разбрахме, че няма как да слезем оттам, където бяхме, към водопада и сменихме посоката. Излязохме много далече от хижа Скакавица, а вече минаваше 5 часа, така че се върнахме обратно в Гюндера, да починем, да хапнем и да съберем сили за големия поход на следващия ден с цел Седемте рилски езера.

Премеждията продължиха, след като в 7 часа на следващата сутрин видяхме, че едната кола и спукала гума. Сменихме гумата, оправихме се и с 1 час закъснение стигнахме в хижа Пионерска, откъдето щяхме да тръгнем пеша. След още едно забавяне за по чай и кафе около 8 и 30 най-после тръгнахме нагоре.

image

2 часа сравнително бавен преход ни изведоха до хижа Рилски езера.

image

Там всъщност още няма езера, а само едно гьолче:

image
image

Там направихме известна почивка и след това тръгнахме към Седемте рилски езера. За съжаление през целия ден имаше ниска облачност, смятайте, мъгла, и околните върхове почти през цялото време бяха забулени в нея. Някои от групата, които бяха идвали и преди казаха, че е много по-хубаво при ясно време, че се виждала дори Стара планина, но явно с мъглата нямахме късмет...

Иначе в рамките на следващите няколко часа обиколихме Долното, Рибното, Трилистника, Бъбрека, Окото, а някои, сред които и аз, се качиха и до Сълзата. Беше много красиво, особено в моментите, когато се вдигаше мъглата.

Ето няколко от най-хубавите снимки, които направих, в умален размер:

image


image


image


image


image


Всички красоти в по-голям размер можете да видите тук (разходка над Гюндера) и тук (поход до Седемте рилски езера и обратно. Съжалявам, че снимките са малко разбъркани, трябва да се оправят скоро). Ако ви харесват, можете да ги оцените с рейтинг системата на Snimka.bg от 1 до 5.







image


Тагове:   ден,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. anahata - Аааах Гео:)
11.09.2006 12:37
Блазе ти:)) Много е хубаво на езерата, не може да се опише с думи, трябва да се види:)
На втората снимка е езетото "Близнакът", нали?
Ама и вие -защо тръгвате из планината по немаркирани пътеки?
Благодаря ти за постинга и снимките:)
цитирай
2. ady - Благодаря
11.09.2006 12:49
чудесна разходка в обедната почивка.
цитирай
3. анонимен - :)))))
11.09.2006 12:50
Искам и аз да ги видяяяяяяяяяяя :))))))))
цитирай
4. geo - @anahata
11.09.2006 12:53
затова слагам и снимки, макар че и те не са достатъчни и не предават напълно усещането. Да, като посочиш снимките се показва alt текста им, в който съм сложил кратки описания. А за немаркираните пътеки - не питай :-)))

@meimei - взимаш раницата и тръгваш. За по-мързеливите има и разходки с мулета, коне... Даже едни с камионетка пристигнаха на х. Рилски езера.
цитирай
5. анонимен - Браво Гео!
11.09.2006 12:54
Рилските езера са страхотна дестинация. Аз лично много ги харесвам, но в последно време, поради слаба организация и липса на време нямам възможност да се катеря.
ПС
Може да направим една екскурзия за всички желаещи блогъри :)
цитирай
6. sunflower - :))))
11.09.2006 13:36
Цялата тази област ми е любима, а най-любимо ми е Окото. Най-вкусната вода на света е на изворчето на дъновистите пък. Ходя нагоре поне по веднъж годишно и ще се радвам много, ако спретнем една екскурзийка някой ден. Препоръчвам времето извън сезона юли-август, щото тогава е тъпкано с народ. Ако е слънчево - сега през септември и октомври е приказка.
Тази година през юли и аз бях в лошо време и една слънчева екскурзийка би ми дошла много добре. :)))
цитирай
7. cefulesteven - другата година ще ги видя
11.09.2006 18:55
Сега ме беше страх да разгледам снимките за да не загоря от нетърпение.
Тази година качих хиляда метра от хижа Вихрен до връх Вихрен.

Неповторимо усещане носят планините.
И всяка една от другата различно....
Зарадва ми очите и ме подготви за догодина...

:)))
цитирай
8. geo - @cefulesteven
11.09.2006 19:33
запази си ги за после :-)))
А щом от х. Вихрен до върха е толкоз, значи и аз съм го минавал :-). Просто не е имало табели и не съм обръщал внимание, докато този път имахме карти с означения, до всяко езеро - табела с подробна информация (снимките бяха крадени от Google Earth, без дори да се посочи лиценза и т.н.) и така, затова го запомних.
цитирай
9. pirona - bravo
11.09.2006 21:30
vazhi6tavam ti se.az sa6to 6te gi posetja.i sa6to 6te pi6a za tjah,no parvo trjabva da se nau4a da pi6a na kirilica.
цитирай
10. amrak - великите.. те са..
04.10.2006 00:56
и то на нашата земя..
цитирай
11. анонимен - velina
17.02.2009 15:04
На края на месеца ще ходя на Гюндера.Снимките ти са страхотни Гео.
цитирай
12. анонимен - az
09.07.2009 21:35
mn e krasivo i na 12.07.2009.g.aaaaaaaaaaazzzzzzzzzzzz 6e hodq tam i nqmam tarpenie
цитирай
13. анонимен - няма заглавие бе
04.08.2009 12:30
Всички описвате по-лесните маршрути с таксита и т.н. Пробвайте малко да се изпотите а не направо да ви тръснат от раздрънкана уазка до езерата която направо е изорала пътя докато се добере до там.За тези които никой път досега не са ходили в планина да спомена че най добре е да идат лятото.Горе на 2500 метра температурите са доста по-ниски.Само ще кажа че миналата година имаше останал голям блок от сняг на едно от рилските езера а беше края на август.Маршрута за който ви говоря е от Рилския манастир.Странно защо нямаше жива душа в тази посока а от другата страна(Сапарева баня) имаше стотици хора.Предполагам че е защото е по-лесно но губите страшно много от гледките които ще видите ако тръгнете от манастира. Аз лично минах първо през София и Благоевград защото с влак ми е без пари а и от дългото ровене в интернет установих че от Благоевград има автобуси на всеки час за град Рила за разлика от градДупница който въпреки че ми беше по-близо нямаше удобни автобуси.От град Рила автобуси има в 7.30 12.30 15.30 за Рилския манастир .На Рилския манастир може да спите за 10 лева дарениеSmile.Не ходете почивните дни и по празници защото е пълно и дебелия поп който даваше стаите като ни видя колко сме зави обратно.От всички хотели и къмпинги миналата година работеше само Зодиак.Не знам какви неуредици имат хотелите там но и тая година може да е така затова проверете първо.Зодиака се намира на 20 минути пеша от манастира.От манастира до езерата има маркирана пътека и го дават 7 часа път.Аз успях да стигна до първото езеро за 4 часа и половина.Бързането беше защото исках да имам аванс от време да се върна ако не успея тъй като за пръв път бях в планина и не знаех пътя.Ако не сте в форма не тръгвайте по този маршрут защото Рилския манастир се намира на 1000 метра надморска височина а най горното езеро е на 2500.Изкачването е много стръмно и на другия ден ставах от леглото с викове заради болките в краката и задника.По пътя ще срещнете и стадо полудиви коне които си пасат там.Мисля че ги оставят и ги прибират преди снеговете.Имаше поне 50 коня с малките.На това място дето са конете има и рекичка .От там се разделя пътеката за хижа Иван Вазов която тръгва наляво а направо е за езерата.Пътеките за много по-добре маркирани отколкото от другата страна към Сапарева баня .Едно малко уточнение.Маркировката беше дадена с цвят като охра само че охрата изчезна по едно време и остана само жълтото но се успокоявах че им е свършила боята и наистина по жълтото стигнах до езерата.Не знам дали е от надморската височина от 200 метра(Стара Загора) до 2500,2600 но като се уморих едва си поемах въздух.Скоро прочетох че 2000 метра разлика в надмордската височина на човек му трябват 20 дена за адаптация.Не знам дали това се отнася за тези малки височини но общо взето лигите ми течаха защото нямах сили да се изплюя даже.Края на август ми беше втория опит.Първият път отидох мисля че беше края на април или началото на май беше.Празнуваха в манастира Цветница и както споменах по-рано дебелия поп се врътна.Тогава затънах в снега и стигнах само до една кошара дето лятото държат овце.Отдоло снега се топеше и краката ми бяха мокри а и времето се развали.Стана мрачно и заваля леко.Щях да продължа защото не беше толкова студено ама взеха да ми се виждат звездички пред очите.Предполагам че беше от снега или от умора защото ми отне 3 часа да мина тази може би една двадесета част от пътя.Затъвах до кръста и направо ми се повдигаше от зор.Обувките ми струваха 100 лева а вътре станаха на каша от водата.Тогава не знаех какво разстояное съм минал и добре че се върнах.Представяте си каква гледка бях като се върнах.Полицията в манастира ми взе личната карта и ме провериха по телефона дали не съм издирван предполагам.Пролета е пълно с ручеи от топящ се сняг и ако не се събувате да преминете ще си намокрите краката а водата е ледена.При първото ходене стигнах до едно място което беше пълно с животинска тор .Не знам защо реших тогава че сигорно е от мечки и за малко да се върна.Точно в тоя момент нещо мокро ме бутна по прасеца на крака и сърцето ми както може да предположите спря за момент.Оказа се малко куче(на ръст) порода помиярче.Бях толкова радостен че няма да бъда изяден че даже не можах да му се разсърдя.Кръстих го на секундата Бобко и помиярчето му недно тръгна със мен.По-рано бях срещнал и двойка ловци.Помиярчето имаше една десета днк от гонче така че може и да е било тяхно.Помиярчето тичаше пред мен и се кефеше максимално като се засилваше и се плъзгаше по корем по снега.Отгоре имаше лека ледена коричка и тъй като беше леко не потъваше за разлика от мен .По пътя само че през лятото видях и надгробна плоча на мъж и жена които лавината е помела в една пропаст.Така че има ли сняг и не знаете какво да правите изчакайте лятото.Да се върна на темата.Горе има две хижи .Забравих им имената ама едната е стара и няма баня.Стаите са общи и кенефа е навънка.Има готвена храна.Нарочно не си поръчах боб и не знам защо въпреки това цяла нощ трещях.Имаше едно семейство в същата стая което цяла вечер будех с пръдните си.За свое оправдание ще кажа че те правеха същото и ме стряскаха .Дъщеря им беше страшно готина но като се изтрещеше хижата потреперваше и аз се будех облян в пот.Мисля че беше десетина лева спането.До по-новата хижа имаше още 30 минути път и ме домързя да ходя до там а и имаше 15 румънски туристки от някакво екологично тяхно си движение дошли да спасяват раьона на езерата от скапаните джипове и уазки които разказват играта на околноста докато се изкачат по стръмното до новата хижа.Бяха на по 20 години и трябва ли да уточнявам че за нула бройки станах отявлен екоактивист и любител на планината в която до този момент не бях стъпвал.На другия ден станах много рано но имаше много гъста мъгла.Не се виждаше на 20 метра и за да не се бухна в някоя пропаст изчаках около час.След това марш на скок до Сапарева баня Мисля че разстоянието е около 25 километра и къде по пътя къде по разни черни пътища а накрая и по някакъв коларски път успях да стигна за около 5 часа.Тъй като е само надолнище през повечето време подтичвах леко.Маркировката е адски скапана по този маршрут и само благодарение на някакъв късмет не се загубих из горските пътеки по които вървях повечето време.Може би помогна и това че цял месец преди това изчетох сума ти такива коментари кой от къде е минал какво е видял и т.н.Това за коларския път ми помогна най много защото след може би цял час вървене из гората бях решил вече да се връщам на асфалтовия път ама това значеше цял час обратно .Мисля че успях да стигна преди 11 часа .От центъра до някакъв магазин хванах автобус за Дупница а от там за София и с влака до вкъщи.Седмица след това все още имах мускулна треска и ставах от леглото с нещо средно между коремна преса и лицева опора придружени със засилка и с вик който будеше съседите.Въпреки зора който видях а може би и заради него съм планирал за другата седмица може би към средата да го направя пак .Жалко че не мога да навия някой познат щото като ме видяха как вървя и като чуха какъв зор е решиха че ми се е разхлопало дюшемето.Вече цяла година се забавляваме като им разказвам разни случки и си умираме от смях .Предполагам че за опитни планинари този маршрут е детска игра но за обикновения човек си е цяло приключение.Само да добавя че лятото бях с маратонки и няма и на 50 метра от манастира си изкълчих жестоко крака и за малко пак да се откажа.Не беше нещо сериозно и за десетина минути спря да ме боли но след тоя преход кракът ми се наду леко и наболяваше около 3 месеца.Така че макар и да са тежки ползвайте подходящи обувки.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: geo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1793945
Постинги: 189
Коментари: 766
Гласове: 1913