Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2006 13:38 - Ще фалира ли България през 2007?
Автор: geo Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3013 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Една сравнително дълга статия, която обаче прочетох с голям интерес.


На 1 януари 2007 г. няма да се случат много от митовете, разпространявани в публичното пространство. Малко вероятно е да има колосален шок на цените. Няма да завали и златен дъжд от помощи, които значимо да вдигнат жизнения стандарт. Доста пресилени са и предупрежденията за масови фалити на дребни фирми. Всъщност всичко това е съвкупност от невежество на народа, неразбиране на процесите от институциите и неспособността на малкото разбиращи нещо да стигнат до обществото и да го осведомят. Резултатът е лавина от общи приказки, която поражда коментари на тяхна база и така се създава огромна конструкция от измислени истини, които ще се срутят “за една Новогодишна нощ”. 

          Влизането в ЕС ще постави съвсем други проблеми, за които странно защо малко се говори. И които могат да доведат например до падане на правителство. Дори и ако това правителство е на БСП и НДСВ и има 160 гласа в Парламента. Т.е. дори и да говорим за най-стабилното възможно управление след изборите.
          Ако има някой, който да не е готов за членството ни в Европейския съюз, това е държавната администрация. Независимо че именно тя трябваше да е най-осведомена. Но всъщност тя има информацията, която никой не чете. Така България е изправена пред коренна промяна на системата на управление, за която тя просто не е готова.
          Тази статия е посветена на задаващата се “дупка” в държавните финанси, която почти сигурно ще се случи след 2007 г. и която ще е незапълнима.
          В момента около една четвърт от приходите в бюджета идват от Данъка върху добавената стойност (ДДС). 85 % от този данък се събира от облагане на вноса. Т.е. държавата пълни касите си чрез събиране на налога по митниците. Приходите от ДДС в резултат на стопанска дейност у нас са само 15 %.
          Общо приходите от ДДС върху вноса са около 3 милиарда лева на година.
          Половината от вноса на България е от страни на Европейския съюз. Т.е. приблизително може да се посочи, че 1,5 млрд. лева на година влизат в бюджета от вноса ни от ЕС. Това са малко над 10 % от общите приходи в хазната.
          На 1 януари 2007 г. обаче в България изчезва звеното “Митница”. Такава структура ще има само по външните граници – със страни извън ЕС. Т.е. звеното, събиращо тези 1,5 млрд. лева, се премахва. Това става като част от политиката на ЕС да не съществуват вътрешни граници. Така държавната хазна се оказва без чиновници, които да съберат въпросните пари.
          В ЕС премахването на вътрешните граници прехвърли работата по облагането с ДДС изцяло върху данъчната администрация. Фирмите-вносители вече не плащат налога на самата граница, а го отчитат в декларациите за общия си оборот. В момента с такива декларации се внасят посочените по-горе приходи от ДДС от стопанска дейност в страната (15 %).
          Данъчната ни администрация обаче няма готовност да поеме подобна задача. Доколкото държавата, въпреки огромната корупция, успява да събере някакви пари, това става изключително благодарение на драконовските изисквания на границите. Т.е. една стока изобщо не може да стигне до пазара, ако не й е платено ДДС-то на митницата. Тя си стои в склад там и чака документ, че си платил.
          Премахването на това ключово за хазната ни звено, на което тя разчита почти тотално, ще я постави в уязвима позиция. Липсата на контрол по границите ще постави търговците в ситуация да могат да декларират каквото си поискат и да плащат какъвто си искат данък. Очевидно една цяла държавна територия се контролира далеч по-трудно от няколко десетки входни митнически пункта. Невъзможността на данъчните власти да наложат общи правила по естествен път ще доведе до срив в приходите. Това ще стане по линия на конкуренцията между фирмите, която ще задължи дори и желаещите да бъдат честни, да станат нечестни. Защото иначе стоките им с 20 % ДДС “отгоре” няма да се продават.
          В настоящия момент при търговия в рамките на ЕС и при покупка на стока от една страна и продажба в друга, ДДС не се начислява. Т.е. ако аз купя телевизор от Германия с цел износ за станалата вече членка България, на фактурата ми ще пише 0 (нула) евро ДДС. Когато телевизорът дойде в България и аз го продам, ще трябва да начисля 20 % ДДС, които да внеса в бюджета. Това до момента се правеше на митницата – плащаш си ДДС-то и после няма как да не го вкараш в цената на клиента. Когато няма граници обаче, аз мога да продам телевизора и без ДДС и без фактура. Вероятността да ме хванат е минимална.
          В ЕС този проблем се решава чрез много ефективна работа на държавната администрация и чрез обмен на информация между данъчните служби. Българските “бирници” обаче не разполагат нито с необходимата квалификация, нито с необходимата техника, нито с необходимата мотивация, за да свършат добра работа. Отделно и от тях се очаква да имат много повече работа от евро-колегите им, заради тоталната зависимост на данъчните ни приходи от вноса. В Германия и Франция държавите имат много солидни приходи от ДДС от дейност в самата страна. Вносът не е толкова определящ. При нас обаче е.
          В края на 2006 г. Парламентът ще приеме новия закон за държавния бюджет за 2007 г. В него с радост ще бъдат заложени прогнози за приходи от евро-фондове, за инвестиции, за розово бъдеще. В него в графата “приходи от внос” ще бъде заложена неизпълнима цифра. Която през 2007 г. ще се случи. Наивно би било да очакваме разкапаната ни и корумпирана данъчна администрация да може да се справи. При нея ситуацията ще стане по-тежка, отколкото е сега по митниците, защото задачите й ще бъдат далеч по-трудни.
          1,5 милиарда лева бюджетна “дупка” е всъщност само долната граница на проблема. Българската хазна е много зависима и от други косвени облагания – като акцизите, голяма част от които също се събират от внос. При премахване на границите, и от тук ще се загубят приходи.
          По индиректен начин криминализацията на ДДС-то ще повлияе и на други приходи. Например на тези от данък общ доход и осигуровки. В момента голяма част от търговския оборот в страната е законен, защото фирмите искат да ползват приспадане на ДДС при покупка на стоки и услуги (т. нар. “данъчен кредит”). Това е възможно само с фактура. Така фирмите са принудени да искат едни на други фактури и системата сама се регулира.
          Нейното начало обаче е на границата – където вносителят вече е платил ДДС-то на държавата и нататък по веригата го предава на следващия.
          Ако обаче това начало го няма, всеки по веригата ще предпочете да търгува без фактури. Това ще доведе до “изчезване” на част от печалбите от стопанска дейност, заедно с приходите от съответния данък. Наличието на необлагаеми пари “кеш” от своя страна ще позволи на фирмите да плащат на работниците “на ръка”. Така ще спаднат данъка общ доход и осигуровките.
          Реално през 2007 г. правителството, което управлява, ще е изправено пред фалит. Липсата на местна икономика, която да генерира предвидими приходи, заедно с нискоефективната данъчна администрация, плюс фактическото закриване на половината митници, ще постави бюджета в съвсем нова ситуация. И не е ясно кое правителство ще може да оцелее, ако остане без пари.
          Трябва да си дадем сметка, че проблемите са комплексни и решаването им трудно може да стане бързо.
          Нека да допуснем, че изведнъж новият премиер Сергей Станишев с “магическа пръчка” създаде идеална данъчна администрация. Такава, която има компютърна връзка с ЕС, в която работят нови и квалифицирани специалисти и в която няма никаква корупция. Тази администрация няма да овладее проблема. Защото тя ще може само да констатира евентуални нарушения, но без да ги предотврати. Тя ще може например да засече, че фирмата Х е купила стока У от Германия на стойност 1 млн. евро. Но няма как да засече кога тази стока е продадена у нас и кога данъкът е дължим. Досега данъкът се плащаше още при вноса на границата, без оглед на момента на реалната продажба. Фирмата Х ще може да продаде “на черно” вноса, да прибере парите и да се “изпари”, преди да я усетят. Собственикът ще може да отлети за Бразилия и от там да замисля следващата “схема” на внос – чрез друг формален собственик.
          Т.е. въпросът опира не само до данъчните, но и до съдебната система. Която също изобщо няма готовност да работи в условията на единен пазар. Дори и да допуснем, че г-н Станишев оправи и този проблем, ще възникне следващ. Съдът ще е готов да накаже нарушителя, но ще трябва някой да му го достави – полицията. Т.е. и тя ще трябва да се реформира. И т.н. и т.н. . . .
          Изводът е, че свободният европейски пазар може да функционира без държавите да фалират, само ако държавите функционират като държави. А не като разградени дворове. Неработещата държава е обречена на банкрут, реализиран от частните интереси на собствените й граждани.
          В момента ние не фалираме, защото държавата не е свободна. Тя е овладяла напълно няколко ключови точки на управление и на тях се крепи. Една от тези точки са митниците, на които без много мислене и справедливост, просто се събират пари. Дори и корумпирани, митниците като цяло осигуряват необходимия минимум от бюджетни приходи, за да не се разпадне държавата. Това очевидно е необходимо, за да ги има и самите митници.
          Подобни звена обаче са несъвместими със свободния пазар. Принудителното въвеждане на свобода чрез влизането в ЕС ще лиши обществото ни от един от механизмите – макар и недемократичен и работещ дори извратено понякога, но един от механизмите, които крепят стабилността. И без него последствията стават непредвидими.
          Разбира се, правилното решение за държавата е да стане държава и да функционира нормално. За една година и половина обаче не е ясно някой може ли да проведе подобна цялостна реформа.
          Така народът ни е застрашен поредната крачка към доброто общество да мине през поредната криза. Която пък може да го тласне точно в обратната посока и да предизвика гнева му към някой, който би му донесъл само ползи. Защото е далеч по-лесно да обявиш ЕС за виновен и да се откажеш от част от неговите правила, отколкото да признаеш, че управляваш зле, че си затънал в поквара и просто не отговаряш на изискванията на ЕС.

Източник: http://stahlhelm-wse.narod.ru/FALIT.htm


Тагове:   България,


Гласувай:
0



1. анонимен - ?!
27.03.2006 15:06
а няма ли да фалираме ние до 2007?все по-трудно става да се живее в тази "държава". и като не отговаряме на изискванията как така ще влизаме?за една година няма как да стане тая реформа,това е ясно и за обикновения човек. ЕС - добре, но всяко нещо с времето си, за да не бъдем просто "бедняците" на които ще гледат със снизхождение. айде няма нужда
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: geo
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2620018
Постинги: 190
Коментари: 768
Гласове: 1921