Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.08.2017 13:06 - Закон за точката в Божественото единство
Автор: vedra79sineva Категория: Изкуство   
Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 08.05.2021 03:32

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Основоположен Вселенски закон гласи, че най-голямото число в света е 1. Всички останали числа се получават чрез разделяне единицата на части. Този закон е бил добре познат още в древността. Пример е заветът на хан Кубрат. След като събрал своите синове, ханът им казал, че ако са единни, тоест едно цяло, трудно ще ги победи врагът. А ако те се разпръснат и разединят, ще бъдат лесна плячка за враговете си. Хан Кубрат онагледил своя завет чрез сноп пръчки. Взети заедно, всички пръчки не могли да се счупят - те са символ на цялото, единността, единицата; но по отделно пръчките се чупели лесно - символ на многото, множеството.
Основоположният Вселенски закон е познат и в съвременното световно изкуство. В текста на песента "Стълба към небето" група Лед Цепелин пее: "Когато всички сме едно и един е всички, ще бъдем твърди и непоклатими.". Най-вероятно авторът на тази максима има предвид, че ако всички се обединим в Мъдростта, Истината и Любовта на целокупния живот, тогава всички сме едно и Бог се изявява във всеки от нас поотделно, но така както сме обединени заедно, всички сме в Единния Бог. По този начин добродетелта се проявява толкова силно в нашите души, че възвишеното у нас става твърдо и непоклатимо в Духа.
Бихме могли да наречем представените по-горе тези съответно историческа и артистична или тези през погледа на изкуството и националното наследство. Но нека да разгледаме Вселенския закон за единицата според науката геометрия.
Числото 1 в дейстителност представлява точка. Според Учителя Петър Дънов, точката и числото 1 нямат никакви измерения. (с.27,1) Следователно ако точката не се намира в никакво измерение, то тя е непроявена. Еквивалент на непроявения пасив е 0. Според Учителя "нищото или 0 всякога показва условията, при които 1 може да се развие. Тя е празното пространство, при което 1 може да осигури своето съществуване." (с.48,2)
Ето защо точката, намираща се в пасивна форма или в нищото на практика не е ограничена от никакво измерение. Поради тази причина, можем да погледнем на точката като на минимално проявен пасив от качества и възможности, който може да се активира до безкрайно количество начини; от точката или нейния еквивалент 1 можем да получим всичко. Затова Учителя казва: "В света съществува само една единица - тя е Бог." (с.48,2)
В действителност според науката геометрия, точката е най-малката величина. Тогава защо тя притежава най-голям активен потенциал в минимално пасивно състояние? Отговорът е, че през погледа на математиците, ако поставим точка в нищото, тя може да образува неограничено всякаква фигура, лъч, отсечка и т. н. А ако са ни дадени вече готова отсечка или фигура, то те са ограничени в определено измерение и могат да продължат да образуват и допълват фигури, лъчи или отсечки само в определен брой посоки. Тази геометрична зависимост намира практическо приложение в реалния живот.
Нека сравним точката като най-малка величина с дете, чиито качества са в пасивно състояние и то все още не е изявило своите таланти. Да съпоставим точката със завършена фигура, например куб. Той е триизмерен. В реалния живот тази геометрична фигура може да отговаря на формирана и изградена човешка личност. Тя се е изявила активно в дадена социална сфера и е изградила собствена кариера. В този случай личността (или кубът) има много по-малък потенциал за развиване и много по-малко възможности и начини за осъществяване на това развитие в сравнение с детето (или точката). Както от една точка може да се изгради всякаква фигура, така от едно дете, чрез въздействие на социалната среда, може да се формира почти всякаква личност, съобразно неговите таланти и вродена душевност. Но от една завършена, изградена личност, проявила и развивала вече своите заложби е много трудно да се започне развитие и формиране на нови дарби и умения в нова социална насока. По същия начин е невъзможно от един завършен куб да се формира коренно различна нова фигура, примерно тетраедър. По-скоро е възможно към завършения куб да се пристрои нещо, което да го допълва, но няма да бъде нова фигура.
Нека да поразсъждаваме за точката през погледа на философите. Много от тях твърдят, че когато човек попадне в голямо житейско затруднение, той трябва да съумее да се смири. Така човек се обръща към Бога и се свързва с Него. Не е ли смирението "влизане" в самия себе си, "свиване" навътре в собствената душа, покорство пред Божественото? Аз бих сравнила човешкото смирение също със смаляване до положението точка. Тази теза също би могла да се илюстрира с практическа ситуация от реалния живот: да си представим, че някой удря даден човек. Удряният човек, за да се защити започва да се свива като опира лакти и глава в коленете си. Тази поза показва пасивност в битката, но тя е активна по отношение на защитата, тоест още едно пасивно състояние с активен заряд. В същата поза се намира и ембрионът в матката на бременна жена. А не притежава ли той най-големият пасив от формиране на умения и навици, готови да се проявят активно след раждането? Тази свита поза, която илюстрирахме в двата примера всъщност представлява събиране в точка.
Ето затова, според мен, смирението на духовно ниво намира еквивалент на физическо ниво в точката или съответстващата й единица. А ако разгледаме 1 като най-голямо число или Бог, то Той обединява в себе си всички по-малки числа. Поради това смирението вътре в нас ни прави да се чувстваме част от нещо голямо, всеобхватно и велико, каквото е Бог. Смирението развива у нас стремеж към Божественото.
Според Учителя П. Дънов, ако Бог е "единица", то всеки човек е "идейна форма на тази единица". (с.48,2) Аз тълкувам това твърдение по следния начин: Бог като първоначален източник или концентрирана точка е създал всеки от нас, да съответства на тази точка и в същото време всички ние да сме множество, което се влива в тази обща за нас точка. Затова във всеки от нас поотделно живее Бог, но същевременно Бог е 1, в което се съдържа всеки от нас.

image



image
Използвана литература:

Г. Стойчев, Паневритмията, С., 2007,изд. Бяло Братство
П. Дънов, За пътя на човешката душа, Пл., 2010, изд. Хермес




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vedra79sineva
Категория: Други
Прочетен: 237717
Постинги: 256
Коментари: 51
Гласове: 498
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031