Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.04.2017 02:39 - С обич за Валери Петров
Автор: indi Категория: Изкуство   
Прочетен: 1565 Коментари: 2 Гласове:
7

Последна промяна: 22.04.2017 02:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Днес- на 22-ри април, ако беше още в това измерение, безсмъртният , любим ми Валери Петров щеше да навърши 97 години...  Мирно , светло и по детски чисто и весело му е в Отвъдното измерение, вярвам, защото той си го може сътворяването на чисти и весели по детски светове. Черпя себе си и всички, които го обичат с три от   любимите ми  негови неща...Добре де, четири...   СЛУЧКА С РАЗМИШЛЕНИЯ   Край пазара минавайки, за своето внуче, купих някакво смешно, пластмасово куче, надухме го вкъщи, зарадва се внука, изобщо, подаръка се оказа сполука, но когато да хвърлим опаковката вече, от нея изпадна едно етикетче: “ Цена 1 лв. Хлоривинил. ТПК за надувни изделия- с. Бяла река “ . И както се казва сега, “ впечатли ме“ това ТПК с разсмиващо име, а на следният ден вече въздухът беше излязъл от кучето и то тъжно лежеше във детската стая, омекнало цяло, с опашка провесена и набръчкано тяло. Разбира се, внучето отново наду го, но аз вече си мислех за друго, за друго… За туй, че се среща не един между нас известен и тежък, с важни поза и глас, който, вникнеш ли в него, произведен е целия в едно ТПК за надувни изделия.   ВИНОВНИЯТ   Нямаше как. Беше истинска хала. Лаеше страшно и прежалих го аз. Взех го в колата и далеч от квартала го пуснах навънка и дадох газ. Беше ми тежко, но, повтарям го пак- лаеше страшно и нямаше как! И ето, след седмица нещо драска вратата, нещо чука с опашка, скимти и квичи, нещо ми скача върху рамената, нещо ме лиже със сълзи в очи! Мръсен и кален, отслабнал и жален, с една рана дълбока отстрани на хълбока, търка се в мен и гледам го аз, слушам, разбирам му кучия глас… – Господарю- той казва- господарю любими, от сърце ти се моля, вината прости ми! Аз съм твоето куче! Аз незнам как се случи! Гледай, вярна муцуна в краката ти слагам: честна кучешка дума, не съм искал да бягам! Сигур там зад завоя съм се някак отбил и загубил съм твоя автомобил! Ау, как беше ужасно! Ау, как беше опасно! Стигах няколко пъти до един магазин, но закрит бе дъхът ти от лъха на бензин! Ти навярно си свирил и ругал своя пес, но и аз съм те дирил седем дена до днес! Опрости ми вината! Отвори ми вратата! Няма вече да шавам, свойто място ще зная и от днес обещавам дваж по силно да лая! – Влизай! – казвам му строго- но сърдит съм ти много, няма никога вече да те водя далече!   СНЯГ   Радостният снежен пух вън покриваше балкона, но във този миг дочух- звън! И вдигнах телефона.   – Ало!- някой изрева- Ти ли си, гадино мръсна?! И веднага след това връзката ни се прекъсна.   Нагрубиха ме така, а пък не, не се обиждах. Със слушалката в ръка пътя си изминат виждах:   никого не съм убил, никого не съм подлъгал, никого не съм следил с нож в ръка зад някой ъгъл.   Кой ще бъде? Няма кой! Сбъркал ме е с друг човека! А снежинките безброй вън се стелеха полека   и аз чувствах се сред тях като тях далеч от злото и от тихия ми смях стапяше се на стъклото   малко, нежно колело сред рисунката сребриста… Дявол, хубаво било съвестта ти да е чиста!   Добрите писма   Толкова радост извика писмото с добри новини! Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни.   Мисля си: значи, когато бях вчера така натъжен, листчето с радост богато, е вече летяло към мен.   Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува – добрите писма са на път!   ВАЛЕРИ ПЕТРОВ ......................................... Моят подарък за него още от 2014 г. е    БУРКАНЧЕТО   на Валери Петров   " ...за да литнем след това като леко изпарение, сякаш казали сме " А? " в израз на недоумение." Валери Петров " Гносеология"   А? И ей го - отлетя, скри се в облаците вече, като слънчева мъгла  надалече, надалече...   Сякаш, че вълшебен дух бил е тука на земята- да я скрие в нежен пух от гнева и лошотата.   Врътна копчето за сън и унесе се за кратко. Ех, защо не сбърка някак да го врътне наобратно!   С най-спокойната усмивка тръгна си това момче, но в листата то е скрило сякаш онова ключе-   то е за едно долапче - там със думи лековити е забъркало в бурканче... хлип...мехлемче за очите.   28.08.2014 г. -------------------------------------------------------------    И едно, не помня вече от кога, по неговото:   НЕ, ТОЙ НЕ РЕВНУВА   Днеска съм с музика много зает, дано никой другар не ме дири. Все тъй весела двайсет пъти подред единствената ми плоча свири.   А ти сигур трепериш, че аз със бръснача ще те издебна в гъстия мрак и насечена, в куфар, с дни ще те влача от хотел на хотел и от влак на влак.   Но аз съм зает с грамофонни игли. Аз ги сменям редовно и вещо. Както виждаш, нищо не ме боли… Или, съвсем мъничко нещо…   Долу продават, уви, лимонади, а нямам вече конячен запас. Но ти не ми каза откъде го извади този пътуващ контрабас.   Със свойте мустачки и своя поклон той е неотразим, трябва да признаем. А плата на този зелен панталон от кой билярд го е взел назаем?   А какви нови триетажни подметки! Моите почитания. Те струват пари. И, знаеш ли, въпреки тези качества редки, аз не го презирам дори.   Но ти се излагаш, мой ангел красив, само за твоя вкус ми е жалко. Иначе, не бих имал нищо против… Или може би съвсем малко…   Кажи ми шест думи- Това бе техника за нашия водопровод. – Аз не ще се усъмня в тех никак чак до края на своя живот.   Но ти не казваш тези думи, нали? Аз слушам на старото си место и мисля, че тез грамофонни игли няма нужда да се сменят тъй често.   Фабрикантите лъжат. Няма никаква нужда. Няма нужда и жени да сечем. И въобще ревността ми е съвсем чужда… Или почти съвсем.   ВАЛЕРИ ПЕТРОВ   .......... И моето:   НЕ, ТЯ НЕ ОБИЧА   по " Не, той не ревнува" на Валери Петров   Днес с рисуване е много заета, няма я, който и да я търси. Прелиства графики и портрети и смирява любовните земетръси.   А той навярно си мисли, че тя не спира да мисли за него, че привързаността й е безобразна и обсебваща тази потребност.   Но тя се ядосва на разни бои и на четките, леки като перце, че все не се получават тези очи и че не може да рисува ръце.   От алкохола й става лошо, а и не пуши вече, жалко... Не й липсва. Нито наднича в пощата. Добре де, може би съвсем малко...   Да я беше излъгал, че е неговата вселена, без която просто се губи, или поне, че е мислено с нея, дори когато през девет земи пътува...   Но той не лъже. Нищо не казва. Уморено и загадъчно се усмихва. Наред е всичко! Не плаче, просто..от тубата се поряза. И.... тези бои съвсем се втечниха...   Не се рисува обич в очи, нито топлия допир на две ръце. Само кожата малко бяло боли под всяко шарено петънце.   Психолозите лъжат. От сълзи няма нужда. Няма нужда и за мъже да мрем. И изобщо...любовта й е съвсем чужда. Или почти съвсем.
image
 



Гласувай:
7



Следващ постинг
Предишен постинг

1. to4icata111 - Поклон!
22.04.2017 03:56
Уникален, земен Човек и Поет!
цитирай
2. indi - Уникален, земен Човек и Поет! ...
28.04.2017 23:55
to4icata111 написа:
Уникален, земен Човек и Поет!


Да...И успял да запази детето в себе си, чистотата...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: indi
Категория: Изкуство
Прочетен: 953154
Постинги: 368
Коментари: 915
Гласове: 5519
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол