Покрай един от последните ми малки проекти (www.vestnicibg.com) се позарових в историята на пресата у нас. Въпреки, че имам доста прилична обща култура и винаги съм се интересувал от история, получих доста по-добра представа за случващото се по нашите земи чрез отношението към свободата на словото през времето.

Дотолкова, че реших да събера материали от прочетеното от мен в една голяма обзорна статия за история на българските вестници в хронологичен ред.

Докато правех проучванията осъзнах колко нищожни като операция и професионализъм са били възрожденските издания, но и как тогава пресата наистина е имала сериозна образователна цел. Не си бях давал сметка и за сериозното влияние на това, че издателите на вестници в повечето случаи са били емигранти от чужбина, с доста приличен допир до европейската култура от това време.

Също така ме шокира и нищожния им тираж (стотици бройки) и ужасната неграмотност на населението (3% грамотност). От ученото и четеното до момента бях останал с впечатление, че приличина част от населението е имала базова езикова и математическа грамотност по това време.

Създаването на партийните вестници (скрито или явно прокарващи партийната линия) датира дори отпреди 20-ти век. Жълтите вестници набират популярност още в началото на 20-ти век и изобщо не са съвременен феномен, както си мислех доскоро. Още тогава е липсвала аналитичност в печата, дори в изданията на известни публицисти.

Това, което ме шокира най-много обаче беше изключителната цензура, която е била налична почти през цялата история на пресата до 1989г. И говорим за официалната такава, чисто по законов ред. Знаех, че положението е било ужасно след 45-та, но не знаех, че е било почти толкова ужасно (от сегашна гледна точка) и преди това.

Разбирането за свободата на словото, за правото на мнение на отсрещния е ключово за разбирането на дадена епоха. Мисля, че от тази гледна точка статията ще е интересна на всеки, така че ви приканвам да я прочетете.