Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2007 17:50 - МОРСКИЯТ МУЗЕЙ НА ЛИСАБОН
Автор: indreal Категория: Други   
Прочетен: 6762 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 17.04.2009 10:55


Пристигнах в Лисабон по обяд. Първата ми задача беше да намеря къде да пренощувам, а втората – да открия морския музей. Дълго се лутах по улица “Сау Паулу”, на която трябваше да се намира един от поредицата хостели в списъка ми, изготвен още в София. На оказания адрес обаче не намерих това, което търсех. Въпреки че вече бях съсипан от жегата и влагата, трябваше да продължа по списъка. Така попаднах сред същински лабиринт от тесни и стръмни улички в Байру алту – един от най-старите квартали на Лисабон. Сравнително бързо успях да се ориентирам до нужния ми адрес, но за да стигна до рецепцията трябваше да преодолея и трийсетина стъпала. В хостела единствения човек от персонала беше камериерка от Беларус, която не говореше английски. Никога не бих предположил, че точно в Португалия ще ми се наложи да използвам руски. А и трудно мога да опиша радостното изумление, което се изписа върху лицето на камериерката, когато я заговорих на родния й език. В резултат стаята, в която ме настани, беше почти перфектна – имаше размери 2 х 2,5 м, прозорецът беше квадрат със страни по педя и половина, зазидан до средата със стъклени тухли, а освен с легло, разполагах и с мивка. Другият вариант беше катакомба с двойно легло и без никакъв прозорец. Ето защо килерът под стълбището се оказа перфектния избор.

След успешното настаняване, въоръжен с карта на Лисабон, се отправих директно към Морския музей. За моя изненада се оказа, че той се намира доста далеч от централната част на града. Въпреки това до него може да се стигне много лесно с помощта на една трамвайна и, забележете, цели 9 автобусни линии. На спирката разбрах, че билетът за рейса от летището до центъра, който по някаква случайност все още пазех, може да се използва в рамките на деня като карта за цялата мрежа на наземния обществен транспорт.

Двата безспорни символа на Лисабон – Паметникът на мореплавателите и кулата Белем са много близо до Морския музей. Самият той заема западното крило на внушителния манастир Жеронимуш, в който се помещава и Археологическия музей. Тук трябва да отбележа, че манастирът е забележителен паметник от последния период в готическата архитектура на Португалия, известен като Мануелино по името на крал Мануел I (управлявал от 1495 г. до 1521 г.). За този пищно орнаментиран стил е характерна комбинацията от сложна декорация с морски мотиви (усукани корабни въжета, раковини, корали, вълни, риби, котви) и традиционни готически органични форми. Вдъхновението за него идва от Великите географски открития, превърнали Португалия в богата империя. Изправен пред него, човек се чуди кой детайл по-напред да снима. Лично аз се задоволих с общи планове, тъй като вече нямах никакво търпение да осъществя (почти) основната цел на посещението си в Лисабон.

Морският музей е основан от крал Луиш І и официално е открит на 22 юли 1863 г., макар че събирането на фондовете му започва още през 18 в. Днес притежава над 17 000 експоната, 2 500 от които са подредени в постоянната му експозиция. Лично успях да се убедя, че интересът към музея е огромен. Така и не можах да го разгледам на спокойствие, тъй като периодично в залите му се изсипваха всевъзможни шарени тълпи туристи от цял свят. На входа дори се сблъсках с група много жизнерадостни и засмени кадети от Индонезия. Веднага се снимах с един от тях.
image

Още във фоайето на музея посетителят се изправя пред голяма статуя на принц Енрике Мореплавателя. Почитта към него не случайно е подобаващо голяма, тъй като той отваря вратите на Португалия, а от там и на цяла Европа, към света. Установил се в основаната от самия него навигационна школа в Сагриш, принцът наема най-добрите морски капитани на онова време. При това изборът му се спира не само на португалци, но и на моряци от Испания и градовете-републики Венеция и Генуа. Затова и статуята му е обградена от фигури в цял ръст на неговите капитани, като Нуну Трищау, Педру де Синтра, Жил Ианиш, Алвару Фернандиш и др. Това са първите европейци, които изследват крайбрежието на Западна Африка. Благодарение на тях Португалия разширява своите владения, а Европа – географския си кръгозор.

В първата зала експонатите веднага завладяват съзнанието на посетителя, вдъхновявайки го с внушения за славната епоха на Великите географски открития. Стоях на прага и се опасявах, че възприятията ми ще блокират от целия очакващ ме водопад от впечатления. И въпреки това внимавах да не изпусна и частица от цялото това море от информация, ширещо се пред мен. В ляво от входа беше изложена оригинална пирога от Бенгалския залив. Въглеродният анализ я датирал към 15 в. В дясно пък имаше копие от надписа, изсечен в скала на 150 км от устието на р. Заир (Конго) през 1483 г. Оставен е от експедицията на Диогу Кау, изпратена на юг от крал Жуау ІІ да изследва африканския бряг. В страни беше поставен и един падрау – голям стълб  от варовик с изсечени върху него кръст и герб. Подобни каменни знаци са оставяни от португалските пътешественици по африканското крайбрежие в знак, че тези земи вече са владение на техния крал. Точно срещу скалния надпис е изложен модел от ковано желязо на сферата на Армилар – древен научен инструмент, използван в астрономията. Представлява изображение на небесната сфера според виждането за вселената на Птоломей.

По нататък се зареждат всевъзможни модели на различни кораби. Разнообразието им като размери е изумително. Първи са малките настолни модели. В това число влизат няколко типа каравели с латинско ветрилно стъкмяване, използвани от португалците в началото на 15 в. По онова време са съществували каравели с водоизместване до 80 т. и дължина по кила 15 м. Други настолни модели са различните типове барки, като класическият съд от този тип е малък едномачтов ветроход. През 1434 г. с такъв кораб Жил Ианиш заобикаля нос Божедор в днешна Западна Сахара, с което дава същинското начало на епохата на Великите географски открития. Интересна е и барка пескареца – риболовен съд с латинско стъкмяване. Именно на борда на такъв кораб принц Енрике Мореплавателя изпраща първата експедиция за изследване на Западното африканско крайбрежие. В хрониките от онова време този тип барка е определян и като риболовна каравела.

Проследена е и историята на появата на първите прави ветрила на фок мачтата, което става на каравела редонда. Използвана от португалците от края на 15 до средата на 17 в., тя е резултат от нуждата да се адаптират каравелите с латински ветрила за дългите презокеански пътешествия, при които духат различни ветрове. При наличие на постоянни ветрове правите ветрила осигуряват много по висока скорост от косите. За съжаление оригинални планове и чертежи на този тип кораби не са запазени. Конкретният модел е направен по описанията на Фернанду Оливейра, дадени в книгата му “Arte da Guerra no Mar (“Изкуството на морската война”), публикувана през 1555 г.

В дъното на залата експозицията завършва с няколко гигантски модела на ветроходи. Когато се изправих пред тях останах като вцепенен. В няколко морски музеи съм виждал доста впечатляващи макети на кораби, но не и с подобни размери. Някои от корпусите бяха с дължина по 1,8 – 2,3 м. Такъв беше например “Принчипе де Бейра” – 44 оръдеен нау, построен в лисабонската корабостроителница през 1774 г. Като транспортен кораб е плавал до Далечния Изток и Бразилия. Моделът му е реконструкция на оригиналния макет, по който той е бил построен. Оригиналът е бил част от внушителна колекция, за съжаление загубена при голям пожар през 1916 г.

Друг подобен е 44 оръдейната фрегата “Одисей”, пусната на вода на 15 декември 1792 г. в Лисабон. До 1804 г. взема участие в много мисии като ескортен кораб на конвои. През 1804 г. фрегатата претърпява основен ремонт, след което е преименувана в “Ураниа”. При инвазията на наполеоновите войски в Португалия през 1807 г., корабът е част от ескадрата, която евакуира крал Дон Жуау VІ и кралското семейство в Бразилия. На 5 февруари 1809 г. фрегатата “Урания” се разбива в скалите на островите Зелени нос.

В залата има много и различни типове корабни оръдия. Едно от тях е бронзова мануелина с калибър 52 мм, стреляла на дистанция до 400 м. По-специалното в съдбата й е, че е била част от артилерийското въоръжение на потъналият през 1585 г. в Мозамбикския пролив “Сантияго”. През 1985 г., точно 400 години след гибелта на кораба, оръдието е извадено от подводна археологическа експедиция. Направо гигантско на фона на дребната мануелината е холандското бронзово оръдие от 18 в. с герба на крал Жуау V. Било е разположено в крепостта Бужиу в устието на р. Тежу.

Португалия дължи много на мореплавателя Вашку да Гама, поради което корабите от експедициите му са намерили почетно място в музея. Зад една витрина са подредени в диорама модели на корабите в мащаб 1:30, с които е открит морският път до Индия. “Сау Габриел” и “Сау Рафаел” са построени специално за експедицията. Типът им е нау – дължина около 24 м, водоизместване 120 т и екипаж 50 души. Флотилията, в която влизат още каравелата “Берио” и транспортния кораб “Тафоейра”, отплава от Лисабон на 8 юли 1497 г. със 170 човека. Транспортният кораб е изгорен край бреговете на Южна Африка, след като товарът му е разпределен по другите съдове. По обратния път на експедицията “Сау Рафаел” потъва край източното крайбрежие на Африка. Вашку да Гама се завръща в Лисабон на 8 септември 1499 г. със “Сау Габриел” и “Берио”. По време на двугодишното плаване 116 от членовете на експедицията умират.

“Тафоейра”- та от знаменитото първо плаване до Индия дава името си на цяла серия от транспортни кораби, използвани от португалците през 15 в. През следващото столетие този тип съдове, с ветрилно стъкмяване и водоизместване на нау, действат в бойния флот на Португалия в Далечния Изток. Алфонсу де Албукърки ги използва за доставка на коне от Персия за Индия. Включва две тафоейри и във флота, с който през 1514 г. завладява Ормуз.

В музея се пази една пластика на архангел Рафаел, която е била на борда на “Сау Рафаел” – един от корабите в състава на първата експедиция на Вашку да Гама към Индия. Както е известно, при обратния път “Сау Рафаел” претърпява корабокрушение и потъва, но статуетката е спасена и прехвърлена на борда “Сау Габриел” – флагманския кораб на експедицията. При следващите си две експедиции до Индия Вашку да Гама неизменно я носи със себе си. През 1628 г. пластика на архангел Рафаел е върната в Португалия и се съхранявана в църквата на Видигейра до 1880 г., когато е преместена в манастира Жеронимуш. Морският музей на Лисабон я получава през 1950 г. Друга забележителна реликва е скулптурата на Дева Мария да Есперанца. Педру Алвариш Кабрал я е носил със себе си по време на експедицията до Индия от 1500 г., когато е открита Бразилия.

Между втория и третия етаж се намира едно малко помещение, носещо името Източна зала. Там са приютени разнородни експонати от различни места и епохи, но с общ произход – Азия. Експозицията е съставена от стилизирани модели на източни плавателни съдове, части от обзавеждане, картини и гравюри, както и неизбежният китайски порцелан.  И все пак за мен най-впечатляващи бяха оригиналните самурайски доспехи и мечовете катана от 16 в., донесени от първите португалци, получили достъп до Япония. Запазени са и мускети, с които португалците са въоръжавали армиите от самураи на своите съюзници сред японските феодали (даймио).

Наред с галионът на “Вашку да Гама”, музеят разполага и с множество други носови украшения като това на брига “Камоиш”, изгорял в доковете на Лисабон на 18 декември 1883 г. още преди да е завършен окончателно. Част от другите галиони са този на корветата “Дукът на Палмеля”, пусната на вода през 1864 г., на крайцера “Вашку да Гама”, построен през 1876 г., на крайцера “Адамастор”, влязъл в строя през 1896 г., на корветата “Сагриш” и др.

Има цяла зала, посветена на колониалната история на страната след 19 в. От експозицията става ясно, че по това време макар и все още обширна империя, Португалия явно вече не е разполагала с необходимия й технически ресурс, защото по-голямата част от корабите, служили из владенията й в Африка и Далечния изток, са построени във Великобритания. Между тях са канонерката “Бенго”, фрегатата “Сагриш”, бронираната желязна корвета “Вашку да Гама”, корветата “Миндело” и др. В центъра на витрината с модели на кораби, служили в португалските колонии в Африка, е канонерката “Лимпопо”, построена през 1890 г. във Великобритания. През 1904 г. корабът е на служба в Ангола с командир лейтенант Жуау Карлуш да Силва Нугейра. По пътя си за Далечния изток, за да вземе участие във войната срещу Япония, руската Втора тихоокеанска ескадра, хвърля котва в Баия душ Тигриш. Лейтенант Нугейра приближава с канонерката си флагманския кораб и дава ултиматум на вицеадмирал Рожественски корабите му да напуснат до 24 ч. португалските териториални води. Командващият на Втора тихоокеанска ескадра се подчинява на лейтенант Нугейра, макар че португалската канонерка реално не може да представлява никаква заплаха за ескадрата от 20 броненосеца и крайцера. При дължина 38 м и водоизместване 321 т., “Лимпопо” е въоръжена само с едно 47 мм автоматично оръдие Хочкинс и с една 6,5 мм картечница. Веднага си представих как руските матроси от флагмана “Княз Суворов” биха могли да пратят на дъното португалския кораб дори само ако изнесат с винч снаряд от главния калибър, тежащ 331,7 кг,  и го пуснат отгоре му. Естествено това не е можело да се случи, тъй като вицеадмирал Рожественски е трябвало да се старае да избягва международните усложнения, особено след нелепия инцидент с потопяването на рибарските траулери край Великобритания. За проявената храброст и дързост пред лицето на многократно превъзхождащия противник лейтенант Нугейра получава няколко ордена и специална сабя от краля на Португалия, които също са изложени в музея.

Доста мимоходом е застъпена Първата световна война в Африка. Изложени са униформи и образци от личното въоръжение на матросите и офицерите от ВМС от онова време, както и на експедиционния корпус. На една от стените е поставена внушителна с размерите си картина, на която португалската пехота щурмува стремително германска отбранителна линия, укрепена сред палмова горичка. Пред масленото платното е поставена картечница Хочкинс (6,5 мм, мод. 1895 г.), използвана във флотския батальон през 1916 г. при кампанията срещу немските войски на ген. Паул фон Летоф-Форбек в Югоизточна Африка. И това е всичко по темата. Но пък какво ли повече биха могли да предложат португалците при положение, че с безпримерните си действия по бойните полета талантливия германски командир ги принуждава безславно да напуснат войната малко след като са се включили в нея на страната на Антантата.

По-нататък са изложени картечници и различни типове леки корабни оръдия, множество навигационни инструменти (трябва да вметна, че Музеят разполага с най-голямата колекция от астролабии), както и голям брой елементи от корабно оборудване. Има един двоен щурвал, използван на парно-ветроходните фрегати от португалския флот през втората половина на 19 в. На стената зад него е окачена огромна картина, изобразяваща битката, състояла се на 14 октомври 1918 г. между германската подводница U-139 и миночистача “Аугусто де Кастильо”, завършила с потопяването на португалския кораб и смъртта на екипажа му. Тематичната експозиция, посветена на развитието на португалския флот през годините завършва със серия от настолни модели на съвременни бойни кораби. Сред тях е и построената в Германия фрегата “Корте Реал”. Водоизместването й е 3200 т. и е последната от 3 фрегати, предназначени за флота на Португалия. Пусната е на вода през октомври 1989 г. и влиза в строя през ноември 1991 г.

Музеят разполага с множество модели на традиционни за португалското крайбрежно и речно плаване съдове. Три отделни експозиции са посветени на видовете риболов – речен, крайбрежен и дълбоководен океански. В третата зала броят и разнообразието на моделите риболовни шхуни бяха направо главозамайващи. По-нататък вниманието ми привлякоха няколко модела на открити гребно-ветроходни велботи за лов на китове край Азорските острови и Мадейра. На малък монитор до витрината им се повтаряше кратко видео, показващо момент от дейността на китоловците в открито море. Дори след като го изгледах няколко пъти не останах особено очарован – беше крайно общо, нямаше детайли нито на екипировката им, нито на харпуните, дори не ставаше ясно отиваха ли на лов или се връщаха. Най-забележителният експонат в залата за речен риболов е един уникален модел на мулета – рибарски ветроход с изключително специфично и несравнимо ветрилно стъкмяване. Използвал се е за дънно тралене по река Тежу от 17 в. някъде чак до 1920 г. За тематична пълнота, експозицията завършва със серия от модели на съвременни моторни риболовни траулери.

За да се стигне до следващата сграда на музея се излиза на една открита пътека. По нея са наредени корабни оръдия и мортири, използвани между 16 в. и 19 в. Там се намира и една огромна речна лодка, наричана рабело. Построена е в Северна Португалия и е използвана по река Дуро за превоз на насипни товари като пясък и чакъл, или на бъчви с вино и зехтин. За съжаление никой от музейните служители не можа да ми обясни защо нямаше достъп до останалата открита част от музея. Дори на ми позволиха да снимам през оградата. А определено имаше какво – виждаха се торпедни апарати, оръдейни кули, дори и ракети. Разбира се опитах да направя една нелегална, но както и очаквах от нея не излезе нищо.

Новопостроеното крило на музея е приютило под купола си планетариум. Без да съм увлечен от астрономията се отбих вътре. Във фоайето с изненада открих великолепен модел на корейски кобуксон – боен кораб, покрит с броня от метални листове. Форщевенът му завършваше с драконова глава, подобно на викингски дракакр. Най-горната палуба беше обла и приличаше на коруба на костенурка. Под палубните броневи плочи имаше капаци за артилерията и стрелците. Цялата горна палуба на кобуксона наподобяваше гръб на таралеж заради дългите метални шипове, с които е подсилена срещу абордаж. По време на битка мачтите се прибират назад и за маневриране се разчита само на веслата. Този тип кораби изпреварват с векове европейското корабостроене, където броненосни фрегати се появяват чак през 1860 г. За първи път корейците използват кобуксони през Имджинската война (1592-1598 г.) срещу Япония. В завоевателната си кампания японците стоварват в Корея внушителна 130 хилядна армия. Обаче още през първата година на войната оцелелият корейски флот, обединен под командването на Лу Сун Син, нанася голямо поражение на японците. Атакувани са 470 противникови кораба, като цялата първа линия на корейците е била съставена само от кобуксони. Въпреки че допълнително са обстрелвани и от шест брегови позиции, се оказват неуязвими за вражеския огън и унищожават 100 японски съда. След още няколко блестящи морски победи, войната завършва с пълен разгром на завоевателите, благодарение на корейския флот. В резултат на тази загуба Япония сама унищожава големите си кораби и доброволно се самоизолира от останалия свят за няколко века.

Последната експозиция представлява огромно хале, пълно с автентични галери и ветроходни съдове. Експонатите бяха поне 15, имаше и два хидроплана, единия от които “Санта Круш”. С него Кагу Кунтиньо и Сакадура Кабрал осъществяват първото успешно прекосяване на Южния Атлантик по въздуха. Вторият самолет пък носи интригуващото име “Шрек”. Но безспорният хит в тази зала е кралската галера. Поръчана е през 1778 г. от кралица Мария І за крал Жуау VІ. Управлявана от 80 гребци, галерата дори е возила британската кралица Елизабет ІІ по река Тежу при официалната й визита в Португалия през 1957 г.

Вниманието ми грабна и лодка на бреговата спасителна служба от 19 в., построена специално за преодоляване на мощния прибой на Атлантическия океан. Спасителите са патрулирали по крайбрежието и в случай че попаднат на бедстващ кораб са спускали лодката на вода и са се притичвали на помощ на бедстващия екипаж. Заради голямата си тежест, лодката е била качвана на нещо подобно на шаси, теглено от чифт коне като каруца. Цялото оборудване на спасителите се е помещавало в нея. Снимки на почти същите спасителни лодки съм виждал и под американски флаг в разпореждане на нантъкетската брегова спасителна служба.

Едва на излизане след шест часовия ми престой съвсем случайно разбрах от един рекламен плакат, че музеят разполага и със свой преден пост в лицето на кораба-музей “Дон Фернандо ІІ е Глория”. Построен е през 1843 г. в Даман, Индия и през годините на своята служба е бил последователно военен, транспортен и учебен кораб. Това е и последния съд от португалската Източно индийска линия.  Унищожен е от пожар през 1963 г. Дълги години корпусът му лежи полупотопен някъде край бреговете на река Тежу, докато през 1992 г. не е изваден. Между 1993 г. и 1998 г. корабът е възстановен с усилията на корабостроителницата “Арсенал ду Алфейте” и “Риа Марина – Ещалейру Навал” в град Авейру на Атлантическото крайбрежие. Обявен е за кораб-музей на 28 април 1998 г. и според същия плакат може да бъде посетен на Алкантра Док. За съжаление не успях да го видя, тъй като не намерих дока от първия път. Не проявих упоритост, защото не разполагах с много време, а исках да видя Океанариума, който пък се намира точно на другия край на града. Липсата на време ми попречи да разгледам и Централния военно-исторически музей. Но нали човек трябва да има поводи пак да се връща по любимите си места. А за мен Лисабон се превърна именно в такова. 

 

Димитър ПЪКОВ – Инд. N

 

 

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: indreal
Категория: Други
Прочетен: 1618234
Постинги: 267
Коментари: 695
Гласове: 2865